Грета изтръгна листовката от ръцете му и я прегледа набързо. Беше израснала под грижите на леля си в Париж и за нея френският не представляваше трудност.
— По-лошо е отпреди да си тръгна — каза тя. — Тогава поне не се осмеляваха да говорят толкова открито по тези въпроси.
— Сега вече и полицията е на тяхна страна — отговори Флойд. — Могат да говорят каквото си поискат.
— Не съм изненадана, че Кюстин напусна, когато му се удаде възможност. Винаги е бил нещо повече от тях. — Грета потропваше с крака от студ. Отново беше сложила ръкавиците и шапката си. — Като заговорихме за него, къде е той сега?
Флойд взе обратно листовката, издуха си носа в нея и я хвърли в канавката.
— Занимава се с малкото ни разследване.
— Значи говореше сериозно?
— Да не реши, че си го измислям?
— Не вярвах, че убийствата са в твоя стил.
— Вече са.
— Но ако наистина е била убита, не трябва ли бившите колеги на Кюстин да проявяват по-засилен интерес? Едва ли са чак толкова заети да тормозят дисидентите.
Флойд отключи вратата и остави куфара на Грета на задната седалка.
— Ако беше французойка, вероятно щяха да са по-склонни да обърнат внимание на случая. Само че е била обикновена американска туристка и това явно ги освобождава от отговорност. Твърдят, че случаят е ясен: или е скочила сама, или е паднала по невнимание. Парапетът не е бил счупен, така че няма престъпна небрежност.
Той задържа вратата на Грета, докато тя се настаняваше на седалката до шофьора, след което заобиколи и също влезе в колата при нея.
— Но ти не вярваш, че се е случило така?
— Още не съм решил. — Флойд изчака колата да се закашля и да се пробуди към живот. — Ако се съди по онова, което ни е известно до този момент, не бих отхвърлил идеята за нещастен случай; дори за самоубийство. Само че има едно-две неща, които някак си не са на мястото си.
— И кой плаща за това независимо разследване?
— Възрастният й хазаин. — Флойд подкара колата към главната улица; съвсем скоро се носеха по посока на реката и най-близкия мост. Подмина ги полицейска кола, насочена към гарата, но явно не бързаха особено.
— Какво общо има хазаинът й?
— Привързал се е към нея и смята, че в цялата работа има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед. — Без да изпуска волана с едната ръка, Флойд потърси тенекиената кутия за бисквити под седалката си и я подаде на Грета: — Виж дали можеш да разбереш нещо от тази главоблъсканица.
Грета свали ръкавиците си, за да може да отвори капака.
— Всичко това е било притежание на мъртвата дама?
— Ако хазаинът казва истината, тя му е дала кутията точно преди да умре. Защо й е да го прави, ако не се е страхувала за живота си?
Грета прелисти пачката документи.
— Някои от тези неща са на немски — отбеляза тя.
— Тъкмо поради тази причина те моля да ги разгледаш.
Тя върна документите в кутията, сложи капака обратно и я остави на задната седалка до куфара си.
— Сега не мога да ти кажа нищо. Прекалено е тъмно и винаги ми става лошо, когато чета в кола. Особено ако ти си зад волана.
— Всичко е наред — каза Флойд. — Вземи кутията с теб и я прегледай, когато ти остане свободна минутка.
— Дойдох да се погрижа за леля си, а не да ти помагам с някакъв случай.
— Ще ти отнеме няколко минути. И не е необходимо да стане още тази вечер. Ще мина утре и ще те изведа да хапнем някъде. Можеш да ме осветлиш тогава.
— Добър си, Флойд, не мога да не го призная.
Постара се да отговори спокойно и небрежно, сякаш не беше планирал действията си:
— Вътре има нещо, което доста ми прилича на билет за влак, както и бизнес писмо, имащо общо с някаква фабрика в Берлин — може би стоманолеярна. Питам се защо ли на приятна млада дама като Сюзан Уайт й е било нужно да си има вземане-даване със стоманолеярна?
— Откъде знаеш, че е била приятна млада дама?
— Защото винаги са приятни, до доказване на противното — отговори той с невинна усмивка.
В продължение натри пресечки Грета не каза нищо повече. Просто се взираше през прозореца, сякаш хипнотизирана от непрестанния поток от фарове и задни светлини.