Когато Флойд се появи в офиса си на третия етаж на улица „Драгон“, телефонът звънеше. Остави настрана пощата, която току-що беше прибрал от преградата за писма и вдигна слушалката от вилката:
— „Разследвания Флойд“? — произнесе, повишавайки глас, за да надвика трясъка на преминаващия влак, докато вадеше клечката за зъби от устата си. — С какво мога да…
— Мосю Флойд? Къде се губите? — Гласът, който звучеше така, сякаш принадлежи на възрастен господин, беше по-скоро изпълнен с любопитство, отколкото раздразнен. — Опитвам се да ви открия цял следобед, вече се канех да се откажа.
— Съжалявам — обясни Флойд. — Бях излязъл по работа. Разследване.
— Не е зле да обмислите възможността да инвестирате в секретарка — каза мъжът. — Или най-малкото в телефонен секретар. Чувам, че са доста популярни сред ортодоксалните евреи.
— Секретарките ли?
— Телефонните секретари. Машини, използващи магнитни ленти. Тъкмо миналата седмица ми се удаде възможност да разгледам един модел на улица „Розие“.
— В какъв изумителен свят на науката живеем. — Флойд издърпа стола си и се настани в него. — Може ли да попитам…
— Простете. Трябваше да се представя. Името ми е Бланшар. Обаждам се от тринадесети район. Мисля, че имам случай за вас.
— Слушам ви — каза Флойд, убеден наполовина, че сигурно сънува. След всичко, което ги бе връхлетяло напоследък… заминаването на Грета, липсата на работа, произшествието на пропускателния пункт… случай за разследване бе последното, на което можеше да се надява в този момент.
— Предупреждавам ви, че ситуацията е сериозна. И не ми се вярва разследването да се окаже просто.
— Това… не е съществен проблем. — Флойд си наля коняк в чашката, стояща на бюрото пред него. — За какъв случай говорим, мосю? — Вече прехвърляше възможностите наум. Изневерите винаги бяха доходни. Понякога му се налагаше да следи съпруга или съпругата със седмици. Същото важеше и за изгубените домашни любимци.
— Убийство — отговори Бланшар.
Флойд си позволи да отпие една сладко-горчива глътка коняк. Усети как настроението му спада също толкова бързо, колкото се бе покачило:
— Колко жалко. Не можем да се наемем с убийство.
— Така ли?
— Убийствата спадат към ресора на момчетата с бомбета. Говоря за онези от Ке2. Няма да ми позволят и да припаря до такъв случай.
— Аха, точно там е работата. Полицията не смята, че става дума за убийство.
— Така ли?
— Твърдят, че вероятно става дума за самоубийство или злополука. И в двата случая не проявяват интерес. Знаете как е напоследък. Повече ги вълнуват собствените им разследвания.
— Мисля, че схванах. — По стар навик вече си водеше бележки: Бланшар, 13p., възм. убийство. Не беше кой знае какво, но ако прекъснеха разговора им, можеше да направи всичко възможно да се свърже с клиента отново. Надраска датата непосредствено до бележката и изведнъж си даде сметка, че са изминали шест седмици, откакто за последно е вписвал нещо в тефтерчето. — Да предположим, че от полицията са в грешка, но какво ви кара да смятате, че не става въпрос за самоубийство или произшествие?
— Познавах младата дама.
— И не смятате, че е била склонна към самоубийство?
— Не бих могъл да го твърдя със сигурност. Зная единствено, че не беше почитателка на височините… чувал съм го лично от нея… и все пак е паднала от балкона на петия етаж.
Флойд затвори очи и ги стисна здраво. Припомни си разбития контрабас, пръснат на трески върху облите камъни. Мразеше падащите от високо. Мразеше самата идея за тях, независимо дали бяха самоубийци, или не. Отпи от коняка с желание питието да прочисти образа от главата му.
— Къде е тялото? — попита той.
— Кремираха го, според собственото й желание. Умря преди три седмици, на двадесети септември. Доколкото знам, имаше аутопсия, но не изскочи нищо подозрително.
— Е, ами тогава… — Мислено Флойд вече се готвеше да задраска бележките си, убеден, че случаят няма бъдеще. — Може да е ходела на сън. Или да е била разстроена. Неподсигурен парапет на балкона? Полицията разговаря ли с хазаина?
— Да. Всъщност аз бях неин хазаин. Уверявам ви, парапетът беше подсигурен.
Не си струва, помисли си Флойд. Може би ден или два работа, но едва ли щяха да достигнат до някакви заключения, които да се различават съществено от тези на полицията. Беше по-добре от нищо, но надали щеше да разреши финансовите му проблеми.
2
От Quai des Orfevres (Ке де-з-Орфевр) (фр.) — адресът на Главното полицейско управление в Париж — Бел.прев.