— Ще прегледам документите, Флойд, но това е всичко, което мога да ти обещая. Ясно ти е, че в момента си имам доста други проблеми, нали?
— Съжалявам за леля ти — каза той, докато завиваше към края на опашката от коли, чакащи да пресекат реката, усещайки облекчение, че първоначалната му история за убийственото задръстване не е разобличена напълно.
Малко по-нататък се виждаше спрял камион и някакви мъже налагаха здраво по двигателя му с гаечни ключове. Наоколо им любопитно се бяха приближили часови; закривените пълнители на евтините им автомати блестяха като остриета на коси. Тупаха по земята с крака и си предаваха един на друг искрящата точка на един-единствен фас.
В този момент Грета каза:
— Лекарите й дават от две до осем седмици, в зависимост от това с кого разговаряш. Но пък кога ли изобщо са можели да кажат нещо със сигурност?
— Правят всичко по силите си — отговори той. Все още не знаеше от какво е болна лелята на Грета, а и едва ли можеше да бъде от някаква полза.
— Тя не желае да влиза в болница. Категорична е. През тридесет и девета чичо ми е умрял пред очите й в болница. А сега са й останали единствено домът и няколко седмици живот. — Прозорецът от нейната страна бе започнал да се замъглява; видя как Грета плъзна пръст по стъклото, прорязвайки тънка линия в кондензираната влага. — Дори не съм сигурна дали вече не е починала. От последните новини, които имам, мина цяла седмица. Не е успяла да си плати сметката и прекъснаха телефона й.
— Надявам се да не си закъсняла — каза Флойд. — Ако знаех, щях да се опитам да ти изпратя билет за самолет.
Тя го погледна без особена надежда:
— Щеше да опиташ, Флойд, това е всичко.
— Ами другите от оркестъра, не успяха ли да намерят пари, за да те изпратят обратно за Париж?
Придвижи колата с три дължини, преди Грета най-после да отговори:
— Вече няма оркестър, Флойд. Напуснах ги.
Той положи отчаяни усилия да прикрие триумфа в гласа си, дори намека за тон, в който би се доловило нещо от рода на „нали ти казах“:
— Съжалявам. Не се ли получи? Изглеждаха ми свестни типове. Наркомани, но не по-различни от повечето джазмени.
— Това едва ли може да се нарече препоръка.
— Е, знаеш какво исках да кажа.
— Не бяха толкова зле. Държаха се добре с мен и турнето вървеше нормално. Представихме се прилично в Ница и имах няколко сносни ангажимента в Кан.
— Тогава защо ги напусна?
— Защото нямахме бъдеще. Една вечер го видях като на длан: нямаше да пробият. А ако останех с тях и аз нямаше да пробия.
— Така ли се чувстваше, когато остави мен и Кюстин?
— Да — отговори тя, без да се поколебае.
Флойд зави покрай разваления камион, докосвайки с пръст периферията на шапката си, когато часовите насочиха дулата на автоматите приблизително в посоката на матиса.
— Е, поне си откровена.
— Намирам го за полезно.
Бяха приготвили документите си. Флойд проследи как часовият на караулката прелистваше паспорта му с пъхтене, след което му го върна с нацупено изражение, сякаш Флойд имаше някакво дребно провинение, но го пускаха с предупреждение. Винаги се държаха по този начин, колкото и добре да изглеждаха документите ти.
— Ето — каза Грета, подавайки собствения си паспорт на Флойд.
Часовият го взе и го изучи под светлината на фенерчето си. Понечи да го върне, но се поколеба и отново се задълбочи в него. Наплюнчи палец и разгърна няколко страници, като спираше тук или там, все едно разглеждаше колекция от редки марки или пеперуди.
— Доста си пътувала като за германка — каза с тежкото си френско произношение.
— Затова имам паспорт — отговори тя на безупречния си парижки.
Флойд усети как по вените му протича ледена вълна. Той свали ръка и внимателно стисна Грета за коляното, давайки й знак да замълчи.
— Че и устата — допълни часовият.
— Полезно е. Певица съм.
— В такъв случай не е зле да се научиш на малко обноски. — Часовият върна паспорта, като нарочно го даде на Флойд вместо на нея. — Срокът на паспорта изтича следващата година — каза той. — Съгласно новите постановления, на някои хора няма да им е лесно да го подновят. Особено на устатите германски момиченца. Може би ще бъде по-добре, ако премислиш отношението си.
— Съмнявам се, че ще се окаже проблем — каза Грета.
— Ще видим. — Часовият даде знак на колегата си и почука по предния прозорец: — Продължавай. И научи приятелката си на възпитание.