Остави автоматичната писалка и вместо нея взе ножа за писма. Отвори първото писмо от купчината и изсипа върху бюрото предупреждение от собствения си хазаин.
— Мосю Флойд… там ли сте?
— Просто разсъждавах — рече Флойд. — Струва ми се почти невъзможно да изключим напълно злополуката. А без доказателства за злоумишлени действия няма как да добавя нещо ново към официалното заключение.
— Доказателствата за злоумишлени действия, мосю Флойд, са тъкмо това, с което разполагам. Разбира се, лишените от въображение идиоти от южния бряг не пожелаха дори да ме изслушат. Очаквам повече от вас.
Флойд смачка на топка предупреждението от хазаина и го метна в кошчето за боклук:
— Ще споделите ли нещо повече за тези доказателства?
— Да, но лично. Ще ви помоля да дойдете в апартамента ми. Тази вечер. Програмата ви позволява ли го?
— Ще се помъча да ви вместя. — Флойд си записа адреса и телефонния му номер и двамата се уговориха за точен час. — Само още нещо, мосю. Разбирам защо от Вътрешно не са проявили интерес към случая с жената. Но вие защо ме потърсихте?
— Да не намеквате, че беше грешка?
— Не, съвсем не. Просто повечето случаи, които поемам, идват с лична препоръка. Рядко се случва хората да откриват името ми в телефонния указател.
Човекът от другата страна на линията се изкиска с разбиране. Звукът приличаше на разровена жарава върху метална решетка.
— Мога да си представя. В крайна сметка сте американец. Кой друг освен пълен глупак би потърсил услугите на американски детектив в Париж?
— Французин съм — отвърна Флойд, разрязвайки втория пощенски плик.
— Е, няма да се заяждаме по въпроса с гражданството. Френският ви е безукорен, мосю Флойд… за чужденец. Спирам дотук. Родени сте в Съединените щати, ако не греша?
— Явно знаете доста за мен. Как ме открихте?
— Взех номера ви от единствения разумен полицай, с когото разговарях покрай цялата афера: инспектор Майол. Доколкото разбирам, двамата се познавате.
— Пътищата ни понякога се пресичат. Майол е разбран човек. Той не пожела ли да разгледа по-подробно това предполагаемо самоубийство?
— Твърди, че ръцете му са вързани. Но когато споменах, че жената е била американка, името ви му хрумна почти незабавно.
— Откъде е била?
— Дакота, струва ми се. Или може би беше Минесота? Някъде на север.
— Аз съм от Галвестън — каза Флойд. — Което ни отдалечава на цял един свят разстояние един от друг.
— Но въпреки всичко ще се заемете със случая?
— Имаме уговорка за среща, мосю. Ще обсъдим подробностите тогава.
— Много добре. Да разчитам ли, че ще дойдете в точния час?
Флойд изтръска второто писмо от плика, върху който имаше пощенска марка от Ница. На бюрото изпадна един-единствен, сгънат на две лист сива хартия. Разтвори листа и се загледа в написаното на ръка съобщение. Воднисто мастило — само с един нюанс по-тъмно от цвета на хартията. Разпозна почерка моментално. Писмото беше от Грета.
— Мосю Флойд?
Флойд хвърли писмото така, сякаш беше жигосано с нагорещен ръжен. Пръстите му все още бяха изтръпнали от допира с него. Не беше очаквал отново да чуе нещо от нея — не и в този живот. Трябваха му няколко минути, за да се нагоди към внезапната й поява в света му. Имаше ли изобщо нещо, останало за казване?
— Мосю Флойд? Там ли сте?
Той почука по слушалката:
— За момент връзката прекъсна. Проклетите плъхове в мазето. Не спират да гризат кабелите.
— Явно са проблем. В уречения час тогава?
— Ще бъда там — увери го Флойд.
Две
Верити Оже наблюдаваше подземната сцена от безопасността на собствения си защитен костюм, застанала на десетина метра от останките на кролъра. Подобната на тарантула машина лежеше килната на една страна. Два от крайниците й бяха прекършени, а други три стояха безполезно притиснати в тавана от издялан лед. Кролърът вече не ставаше за нищо — нямаше начин дори да го извлекат обратно до повърхността; поне животоподдържащият му балон все още бе непокътнат. Касандра, ученичката, седеше във вътрешността на кабината със скръстени ръце и наблюдаваше процедурата с нещо като надменно изражение. Себастиан, момчето, лежеше на около пет метра от кролъра. Костюмът му беше увреден, но все някак щеше да му позволи да остане жив, докато пристигнеше спасителният отряд.