— Веществото в тази спринцовка реагира с маркираните неврални структури и ги разгражда. Уверявам ви още веднъж, последиците няма да бъдат фатални, но и няма да си спомняте нищо от казаното от Калискан, както и нищо от онова, което ние ще ви кажем. Всъщност няма да запазите какъвто и да било спомен за целия изминал период. Разбира се, ще го използваме върху вас единствено, ако се наложи.
— Значи ако се изложа или дори ви погледна накриво, ще се събудя с голяма дупка в паметта?
— И това няма да ви бъде от особена полза пред трибунала — прибави Молинела. — Но да се надяваме, че няма да се стигне дотам, нали?
— Да се надяваме — съгласи се Оже с пресилена любезност. — Но още не сте ми казали защо ми е да научавам всичко това сега.
— Причината — отговори търпеливо Молинела — е, че утре на този кораб ще има само един човек, който ще знае за случилото се по време на нашия брифинг. И не, това не означава, че агент Рингстед и аз отиваме където и да е. — Той върна спринцовката в контейнера й, а контейнера — в джоба си, потупвайки го леко. — Ако се сблъскаме извън тази каюта веднъж щом ви инструктираме, се отнасяйте с нас както към всеки друг от останалите пътници. Няма да има смисъл да ни задавате повече въпроси. Буквално няма да си спомняме за вас.
— Ще започнем с най-важното — каза Рингстед. — Агент Молинела, моля, светлините.
Молинела се изправи и приглуши осветлението в каютата.
— Стана прекалено уютно — започна Оже, но едва бе успяла да отвори уста, когато върху една от празните стени се появиха движещи се цветни шарки. Тя проследи лъча на проектора до рубинения пръстен върху ръката на Молинела.
Шарките се превърнаха в клеймото на, както предположи Оже, Института по непредвидени ситуации, придружено от предупреждение, че всяка следваща информация е под защитата на толкова смразяващо високо ниво на сигурност, че дори й беше трудно да си го представи.
— Не трябва ли да подпиша нещо преди това? — попита тя.
Рингстед и Молинела се спогледаха, след което се изсмяха.
— Просто гледайте — каза жената. — И запазете въпросите за по-късно.
Клеймото на института изчезна, заменено от картина, която Оже можеше да оприличи единствено на Млечния път, гледан отгоре.
След това върху него се насложи образът на мъж, облечен в сив костюм с червени ръкавели. Изглеждаше атлетичен, а мускулите му играеха под плата на костюма. Освен това беше красавец и очевидно изпитваше увереност в онова, което правеше. Оже го огледа още веднъж стреснато.
Беше Питър.
— Здравей, Верити — каза той, разпервайки ръце извинително и леко смутено. — Подозирам, че за теб това е нещо като изненада. Мога единствено да поднеса извиненията си за цялата тази тайнственост и да изразя надеждата, че ще ми простиш… всъщност на всички нас… за неизбежните игрички.
Тя отвори уста, за да каже нещо, ала Питър вдигна ръка с многозначителна усмивка:
— Не, не казвай каквото и да е. Ще ти се наложи просто да ме изслушаш и да попълниш празнотите сама. Ще се постарая да не изпускам нищо съществено.
— Питър — каза тя, неспособна да се въздържи. — Какви са…
Без да го е грижа, че някой се опитва да го прекъсне, записът продължи:
— Какво ще кажеш първо да изясним по-очевидните неща? Всичко, което си мислиш, че знаеш за мен, е вярно. Работя в дипломатическите служби и току-що се върнах от продължителна обиколка на Политите. Връхната й точка беше пътуване през хипермрежата. Това е историята за пред широката публика и е вярна до последната дума. Освен това изпълнявах функциите на агент под прикритие и събирах разузнавателна информация, докато играех ролята на разговорлив празноглав дипломат. — Той отново се усмихна, предугаждайки реакцията на жена си при тази новина. — При това, трябва да добавя, със значителен риск за себе си и приятелите ми сред слашърите. В този момент навън нещата доста са загрубели и на шпионите не гледат с добро око. От мен вероятно вече няма да има кой знае колко голяма полза. Жалко, понеже наистина ми доставяше удоволствие да бъда част от елита.
Добре премереният глас на Питър звучеше така, сякаш излизаше някъде от кабината, вместо от проектора на пръстена.
— Предполагам, че ще е най-добре да си дойдем на думата обаче. А става дума, както вероятно си се досетила, за самата хипермрежа. — Питър се обърна и прокара ръка през Млечния път като фермер, засяващ изорано поле. На изображението се появи ярка мрежа от линии, които пресякоха спиралата, след което целият ансамбъл се завъртя, за да разкрие триизмерна структура. — Това са най-благоприятните ни предположения относно големината на хипермрежата, изследвана от слашърите — каза той. — Диаграмата не е никак лесна за разчертаване. Когато сондата или корабът ти изскочи в далечния край на някой портал, освен ако не се окажеш до някоя уникална, лесно разпознаваема местна забележителност като супернова или останките на масивен газов гигант, няма начин да изчислиш с пълна точност какво е положението ти в Галактиката. Слашърите могат да изчислят позицията си единствено благодарение на добре познати отправни точки, в който случай пулсарите вършат доста по-добра работа от звездите.