— Кой я е построил? — измърмори едва чуто Оже. — Само това ни интересува наистина.
Докато се обръщаше към камерата, в очите на Питър проблесна нещо неясно. Колко добре я познаваше само, дори и сега.
— Онова, което не ни е известно обаче, е кой я е построил. Приятелите ни от Политите също не успяват да отговорят на този въпрос. Разбира се, съществуват огромно количество предположения, някои от които наистина завладяващи. Системата очевидно е с извънземен произход, но който и да я е направил, и вероятно използвал, явно вече не се навърта наоколо.
Беше ясно, че Питър се наслаждава на всичко това, заключи Оже. От празноглав, суетен дипломат до празноглав, суетен шпионин — стъпката не беше кой знае колко голяма. Почти незабавно се укори за подлата мисъл, поправяйки се, че Питър със сигурност щеше да бъде екзекутиран, ако домакините му бяха надушили за двуличните му намерения.
Почувства леко възхищение, в пълен разрез с навиците си, особено при положение, че ставаше въпрос за бившия й съпруг.
— Онова, което подозираме, е следното — продължаваше Питър. — Системата е стара. Била е на около най-малко стотици милиони години. Възможно е да е поне толкова стара, колко Слънчевата система. Повечето от порталите, издирени от мисиите на слашърите, са прикрепени към солидни обекти: планети от земен тип, луни, големи планетоиди. Порталът на Седна е класически пример и, доколкото е известно на слашърите, е единственият активен в рамките на нашата система.
Нещо я накара да потръпне. Начинът, по който беше произнесъл „доколкото е известно на слашърите“.
Питър се обърна към изображението на Млечния път, като замислено поглаждаше брадичката си:
— Все още нямаме даже идея как функционира проклетото нещо. Дори слашърите не са наясно, като се стигне до разяснения, въпреки отчаяните им усилия да ни убедят в обратното. Имат някои теории на базата на тензорната механика — тройно ограничени хипервакуумни решения на уравненията на Красников, неща от този сорт. Но ако си говорим откровено, просто пикаят срещу вятъра. — Той почука с пръст горната си устна. — Да им признаем едно, обаче. Намерили са начин да използват мрежата. Присадили са част от технологията си в порталните механизми и могат да манипулират геометрията на гърлото по такъв начин, че да промушат кораб през него, без да го направят на парчета. Няма как да не им се възхитиш поне заради това. Харесва ни, или не, доста по-напред от нас са.
Питър сключи ръце зад гърба си, застанал с леко разкрачени крака.
— А сега да поговорим в цифри. Колко далеч са стигнали? Какво са открили там?
Оже се изправи в стола си, долавяйки, че наближава някакъв вид кулминация.
— Все още не знаем със сигурност кога са открили портала на Седна — продължи Питър. — Най-доброто ни предположение е, че е било преди около петдесет години, между 2210 и 2215 година. Оттогава насам са изследвали, или поне посетили, около петдесет, до шейсет хиляди слънчеви системи. Наистина впечатляващо, по чийто и да е аршин. Съществува само един малък досаден проблем: не са открили нищо, което да оправдае усилията им.
Оже кимна сама на себе си. Почти не обръщаше внимание на клюките за хипермрежата, но дори и така едно нещо се подразбираше с кристална яснота: цялата работа се бе оказала горчиво разочарование.
— Или поне нищо — продължи Питър, — което биха искали да споделят с нас. За тях това е проблем, наистина. Искат достъп до Земята и единственото, което могат да ни предложат, като се изключи свидливият поток от УВ и останалите опасни играчки, е разрешение да използваме хипермрежата като пътници срещу заплащане. Така че се опитват да преоблекат в нови дрехи откритията си — безкраен каталог на мъртви, необитаеми скали и смазващи вледенени гиганти. — Питър разплете ръце иззад гърба си и се наведе с конспиративен вид към камерата: — Най-смешното обаче е, че дори да бяха намерили нещо там, вероятно нямаше да ни го кажат.