— Хайде, приключвай най-сетне — каза Оже, макар че нямаше как думите й да променят каквото и да е.
— Илюзията — продължи Питър, — че хипермрежата не е предложила нищо полезно, се поддържа дори и сред кръговете на слашърите, при това по изненадващо високи етажи на властта. Ето защо е толкова трудна работа да я развенчаем.
Сега картината зад него отново се промени, приближавайки към един от специфичните ръкави на Галактиката на фона на морето от звезди. Нещо се мержелееше в мрака помежду им: сиво-син неестествено равен свят; единият сърп на полумесеца му бе осветен в оранжево-червено от слънце или група слънца, които не се виждаха в кадъра, а другият беше смразяващо син, като лунни лъчи върху сняг. Гледната точка се приближи още по-близо до сферата, докато тя не стана по-голяма от Питър. При това екстремно увеличение стана възможно да се различат дори отделни детайли по повърхността й. Въобще не напомняше на структурата на обичайна атмосфера или планетна повърхност.
Сферата беше направена от безброй стегнато сключени една в друга пластини, подредени със зашеметяваща прецизност. Приличаше по-скоро на кристалната структура на вирус, отколкото на планета.
— Да прибавим мащаба — обади се Питър.
Около сферата се появи кутия. По осите изникнаха цифри, указващи, че диаметърът й е около девет или десет единици, каквито и мерки да използваха в случая.
— Какво… — започна Оже.
— Мерната единица е една светлинна секунда — каза Питър. — Сферата има диаметър от почти десет светлинни секунди. За да ти стане по-ясно, можеш спокойно да вместиш слънцето в структурата и пак да ти остане място за лактите. Не можеш да вместиш и Земята, тъй като орбитата й е широка около осем светлинни минути, или около петдесет пъти по-голяма от самата сфера. Но ако сложиш Земята в средата й, ще ти остане достатъчно място да завъртиш и Луната около нея.
— Извинете ме — обади се Оже, — но на мен ли ми се стори, или той току-що нарече това нещо „структура“?
Агентите не й обърнаха внимание, така че не й остана нищо друго освен с неохота да насочи вниманието си към записа.
— Предполагам, че не бива да оставаме изненадани, че в крайна сметка сме се натъкнали на нещо недвусмислено чуждоземно — говореше Питър. — В крайна сметка винаги ни е било известно, че те са някъде там. Хипермрежата е едно от доказателствата. Но да открием нещо с такива размери… е, не мисля, че някой го очакваше. Първият голям въпрос, разбира се, е какво, по дяволите, е това? А вторият голям въпрос е, как може да ни послужи?
Сферата потъна надолу, превръщайки се в точка, а най-накрая и в нищо. Сега отново виждаха Галактиката и заплетените къртичи дупки на хипермрежата, насложени отгоре й като сияещи вектори.
— А сега изненада номер две: слашърите са намерили повече от една такава сфера. Всъщност около двайсет, пръснати из цялата Галактика. — Питър щракна с пръсти и на картата изникна поредица от сиво-сини окръжности с размерите на топки за голф. — При този мащаб няма как да го забележиш, но имаш думата ми, че нито един от тези обекти не се намира на особено забележително място, ако не се брои фактът, че винаги е наблизо до някой портал. Слашърите ги наричат „АГС обекти“, като в случая АГС е съкращение от „аномално големи структури“. Добре звучи, нали? И щом те са открили двайсет за толкова късо време — и понеже ни е известно, че хипермрежата е далеч по-голяма в сравнение с картографираните й части, — можем да бъдем сигурни, че някъде там има хиляди, може би десетки хиляди от тези неща. Просто си стоят между звездите и чакат да се излюпят като яйца. — Питър направи една малко по-продължителна пауза. — Или като бомби с часовников механизъм.
Образът отново се промени, фокусирайки се за пореден път върху една-единствена сиво-синя АГС сфера. Изображението изглеждаше схематизирано и усещането затова се потвърди, когато светлосенките изчезнаха, оставяйки само един изключително тънък пръстен.
— Това е разрез — обясни Питър. — Слашърите са картографирали вътрешността с помощта на неутринна томография. Поставили петдесеткиловатов неутринов лазер на космически кораб, след което го позиционирали от едната страна на структурата. Друг кораб, носещ съответния детектор за неутрино частици — масив от ултратвърди сапфирени кристали, способни да понесат решетъчна вибрация при преминаването дори на едно неутрино — бил разположен от другата страна на обекта. Корабът с излъчвателя изменил пътя на лъча през АГС обекта, докато корабът с приемника следвал предварително уговорените точки, измервайки спада и покачването в количеството неутрино, преминаващо през структурата под съответния ъгъл. В крайна сметка установили, че черупката на сферата е дебела около километър и е съставена от непознат композитен материал. Също така засекли значителна концентрация на маса в ядрото, вътрешна сфера с радиус от няколко хиляди километра. С други думи с размерите на планета и точно с размерите на типичен свят от земен тип, като Венера и Земята. Останалата част от сферата, изглежда, била съставена от действителен вакуум, поне що се касаело до заключението на неутринния анализ.