— Специалист? Имате предвид някой, който разбира немски?
— Да — призна вяло Флойд. Той отпи от нетърпимо силното кафе и си пожела Бланшар… както и останалата част от света… да го оставят на мира до по-късно същия ден. Кюстин се настани на ръба на сгъваемото му легло, отпуснал ръце в скута си, без да сваля престилката на цветя, все така превързана около кръста му.
— Много добре — заяви Бланшар. — Предполагам, че би било наивно да се очаква прогрес в толкова ранна фаза на разследването.
— Неразумно, определено — отговори Флойд.
— Тогава ще се свържа с вас малко по-късно. Ще ми бъде изключително интересно да науча какво е казал вашият специалист за документите на мадмоазел Уайт.
— Самият аз го очаквам със затаен дъх.
— Желая ви приятен ден.
Флойд удовлетворено чу как Бланшар прекъсва връзката от другата страна на линията. Той погледна Кюстин:
— Надявам се, след като си тръгнах снощи, да си намерил нещо полезно?
— Вероятно не е точно на каквото се надяваш. Как мина с Грета?
— Не толкова добре, колкото ми се искаше.
Кюстин го гледаше със съчувствие.
— От разговора ти с Бланшар подразбрах, че отново ще се видиш с нея.
— По-късно днес.
— Тогава все още имаш шанс. — Кюстин се изправи и започна да развързва престилката си. — Слизам долу да купя хляб. Пооправи се и ще обсъдим преживелиците си на закуска.
— Мислех, че не си се натъкнал на нищо?
— Не съм съвсем сигурен. Не бих си заложил главата, но все пак имаше нещо… нещо забелязано от един от съседите на мадмоазел Уайт.
— Какво? — попита Флойд.
— Ще ти разкажа на закуска. А ти пък ще ми разкажеш какво е станало с Грета.
Докато Кюстин купуваше хляб, Флойд прегледа набързо сутрешния вестник. Погледът му се плъзгаше през заглавията — някакво убийство на първа страница, — докато от трета пред очите му не изскочи едно познато име. Споменаваха Майол, инспекторът, дал името на Флойд на Бланшар. Майол бе една от малкото ядливи ябълки сред все по-загниващата купчина и беше избрал по-скоро да стои встрани от случващото се, вместо да взима активно участие в политическия дневен ред, който Шателие налагаше на полицията. Някога изгряваща звезда в Криминалния отдел — всъщност по времето, когато Флойд го бе срещнал, — дните на Майол по следите на високопоставени престъпници и арести за първа страница отдавна бяха приключили. Сега му подхвърляха остатъците, безславни задачи, като операции по пресичане на контрабандни канали и неща от този сорт. В статията се споменаваше, че Майол е разкрил незаконна работилница за отпечатване на фалшиви грамофонни плочи в квартал Монруж. Материалът описваше разследването като „в процес на изясняване“ и подхвърляше информацията, че полицията е поела по още няколко други следи, отнасящи се до криминална дейност в комплекса от изоставени сгради в съседство с работилницата. Новината потисна Флойд. Въпреки радостния факт, че вече можеше да разглежда на воля плочите в обращение на пазара, без да се тревожи, че някоя очевидно безценна частица от историята на джаза — например запис на „Дженет“6 на Луис Армстронг от 1923 година — може да се окаже отпечатана само преди седмица, донякъде новината, че добър следовател като Майол преследва кокошкари, докато наляво и надясно се случваха необясними смъртни случаи, беше обезкуражаваща.
Влезе в банята и се изкъпа набързо с хладка вода, пълна с ръжда заради остарелия водопровод. В устата му имаше лош вкус, но не от водата от душа, нито от портокаловия ликьор, който беше споделил с Грета. Докато се подсушаваше, чу, че Кюстин се прибира. Облече си чист потник, тиранти и бяла риза, изоставяйки идеята за избор на вратовръзка до момента, в който щеше да му се наложи да се изправи пред външния свят. Влезе в малката кухничка по чорапи. Във въздуха се носеше миризма на топъл хляб, а Кюстин вече мажеше една филия с масло и конфитюр.
— Ето — каза французинът. — Изяж това и стига си се преструвал на нещастен.
— Мога да мина и без проверки в осем сутринта. — Флойд издърпа стола срещу Кюстин и се настани на него. — Вече започвам да се двоумя за цялата работа. Мисля, че ще бъде най-добре да се откажем, докато нещата не са стигнали прекалено далеч.
Кюстин наля още кафе и за двамата. Сакото му бе измокрено от дъжда, но иначе изглеждаше безупречно спретнат: с избръсната до синьо брадичка и внимателно подстриган и напомаден мустак.
6
Gennett (амер.) — звукозаписна компания, популярна през двайсетте години на XX в. — Бел.прев.