— А аз?
— Ако тя печели добре, може би на теб няма да ти се налага да мислиш за пари.
— Не зная, Андре.
Кюстин удари раздразнено таблото пред себе си.
— Какво имаш за губене? Може сега да имаме случай, но през по-голямата част от времето едва събираме два сантима на едно място. Много е вълнуващо, признавам, но ако разследването не ни отведе някъде, ще бъдем отново там, където бяхме вчера: ще чукаме на поредната врата в Маре. Само дето вече не разполагаме с контрабас.
— Винаги можем да намерим детективска работа.
— Без съмнение. Но ако съм научил поне нещо в нашата работа, Флойд, то е, че парите падат главно от следене на любовници и издирване на изгубени домашни любимци.
— А ти какво ще правиш? — попита го Флойд.
— Същото, каквото винаги съм правил — отговори Кюстин. — Ще следвам инстинкта и съвестта си.
— Ще ти припиша бизнеса, разбира се, ако изобщо се стигне дотам.
— Значи поне донякъде си обмислил нещата. Радвам се да го чуя, Флойд. Показва, че разсъждаваш ясно за пръв път в живота си.
— Просто обмислям възможностите си, нищо повече. — Флойд зави по улицата на Бланшар. — Нищо няма да се промени, докато не разрешим този случай.
— Неочакван напредък? — попита Бланшар, докато отваряше вратата и ги пропускаше в стаята си. Към стълбището и коридорите проникваше толкова малко светлина, че атмосферата в сградата изглеждаше точно по същия начин, както и предната вечер. — Очевидно доста неща могат да се променят за един час.
— Казах ви, че имаме някои идеи — поправи го Флойд. — Междувременно моят партньор и аз искахме да огледаме още веднъж стаята на мадмоазел Уайт.
— Смятате, че предния път сте пропуснали нещо съществено?
— Тогава просто надникнахме. — Флойд кимна към малкото куфарче, което Кюстин беше взел с тях. — Този път сме тук, за да свършим работата докрай.
— В такъв случай ще ви пусна.
Изчакаха хазаинът да закопчае догоре плетената си жилетка и да вземе ключовете, след което Флойд и Кюстин учтиво го последваха нагоре по стълбите до петия етаж и вратата на Сюзан Уайт.
— Само да изясним… никой освен вас не е докосвал вещите в стаята от вчера насам, нали? — попита Флойд.
— Абсолютно никой.
— А възможно ли е някой да се е промъкнал вътре, без вие да разберете?
— Щяха да използват ключа — отговори Бланшар. — Този на мадмоазел Уайт е у мен. Беше в нея, когато почина… полицията ми го върна.
— Възможно ли е някой да е направил дубликат? — настоя Флойд.
— Напълно, но е номериран за апартамента. Никой уважаван ключар не би направил дубликат без знанието на хазаина.
Бланшар ги пусна в апартамента. На дневна светлина изглеждаше по-голям и по-прашен, но точно както си го спомняше Флойд от предната вечер — препълнен с книги, вестници, списания и грамофонни плочи. Вратата за верандата беше отворена леко, за да се проветрява, а тънките бели завеси се полюшваха от слабия ветрец.
— Ще ни трябва малко време насаме — обясни Флойд. — Моля, не се обиждайте, но обикновено работим по-ефикасно без излишна публика.
Бланшар стоеше все така нерешително на вратата и за момент Флойд се запита дали щяха да успеят да се отърват от него.
— Много добре тогава — произнесе най-накрая той. — Ще ви оставя на мира. Моля ви, оставете всичко така, както сте го намерили.
— Можете да разчитате на това — увери го Кюстин. Той почака, докато вратата не се затвори зад гърба на хазаина, след което попита: — Флойд, какво точно търсим?
— Искам да знам какво е слушала на радиото. Отиди да провериш дали старецът не се помайва в коридора.
Кюстин отиде до вратата, отвори я съвсем леко и провери коридора:
— Не, не го чувам и на стълбите. Искаш ли да погледна и при съседите?
— Не е необходимо. Вероятно са на работа. — Флойд коленичи и огледа голямото старо радио. Извади бележника си и първо провери дали стрелката за честотите е на същото място, на което я бе открил първия път. След това накара бледата светлина на скалата да се пробуди към живот, докато лампите във вътрешността на радиото загряваха. Завъртя копчето, а от високоговорителя се разнесе пропукване. Ала въпреки че обходи всички отбелязани радиостанции, не се чуваха нито музика, нито говор, нито морзов код.
— Може пък на съседа да му се е счуло? — предположи Кюстин.