— Може би нито едното не й е било в излишък. В крайна сметка, щом можеш да обучиш шпионин да си служи с морзов код, нищо не ти пречи да го научиш да майстори разни неща.
— Значи сериозно смяташ, че Сюзан Уайт сама е сглобила апарата?
Флойд погледна партньора си.
— Или е била тя, или някой от съучастниците й. Не виждам друго обяснение.
— Но защо й е било да го прави? Ако е била шпионин, защо просто не е донесла оборудването със себе си?
Въпросът тревожеше и Флойд, но засега не му хрумваше никакъв задоволителен отговор.
— Сигурно се е тревожела да не я разкрият — предположи той. — Ако е пристигнала в страната по официалните канали, навярно е минала и през митницата.
— От шпионите не се ли очаква да имат скрити отделения в багажа си, такива ми ти работи?
— Рискът да я разкрият си е оставал прекалено висок. Далеч по-добре е да имаш шифрован списък с радиочасти за пазаруване и инструкции как да ги сглобиш.
— Е, добре. — Кюстин се изправи и се подпря на стената, като почукваше мустака си с пръст. — Очевидно все още има неща, които не са ни ясни. Но нека поне си представим какво може да се е случило. Сюзан Уайт пристига в Париж като туристка и си наема стая. Сега се налага да се свърже със сънародниците си… които и където и да са били те.
— Или пък се налага да прослушва нечии други предавания — прибави Флойд.
Кюстин допусна предположението на Флойд, вдигайки пръст.
— Това също е възможно. Каквато и да е била причината, тя сглобява приемника, започвайки с простичък радиоапарат. Вероятно дори го е използвала, когато са я прекъснали. Нападателят я убива, като я бута през прозореца, точно както предполага Бланшар. След това убиецът забелязва приемника, или пък вече и бездруго е забелязал, че го използва. Очевидно са искали да го унищожат, но не са можели да го изнесат от стаята, без да привлекат внимание. Освен това е възможно да са… в единствено или множествено число… имали съвсем кратко време. В края на краищата, на паважа долу е имало топъл труп.
— И разбита пишеща машина — добави Флойд.
— Да — каза Кюстин, като вече не звучеше толкова самоуверено. — Не съм много сигурен къде се вписва тя. Може би са я ударили по главата с нея?
— Засега нека просто допуснем, че убиецът е бързал.
— Който и да е бил, е имал време само колкото да издърпа радиоапарата, да си проправи силом път през капака отзад и да провре ръка във вътрешността. Нанесли са колкото може повече поражения с надеждата, че радиото след това ще бъде неизползваемо. Няма съмнение, че ако са имали още някоя минута в повече, са щели да си свършат работата по-добре, но очевидно просто са успели да изтръгнат няколко жици и да го оставят така.
Флойд отмести един сноп кабели, като му се искаше да си беше взел фенерчето.
— Трябва да сглобим това нещо наново — каза той.
— Онова, което трябва направим — отговори Кюстин, — е да предадем всичко в ръцете на съответните власти.
— Смяташ, че ще вземат случая на сериозно сега, след като можем да им покажем едно счупено радио? Гледай реалистично на нещата, Андре: уликите си остават косвени. — Флойд внимателно улови една от оголените жици и потърси някоя, която да й съответства. — Но ако можехме да го поправим…
— Не знаем дали убиецът все пак не е извадил нещо отвътре.
— Да предположим, че са бързали, а след това да предположим още веднъж, че не са искали да ги заловят с нещо, което би могло да бъде свързано с тази стая.
— Не ти прилича да бъдеш чак такъв оптимист. — Кюстин се намръщи, приближи вратата и залепи ухо на нея. — Чакай малко… някой се качва по стълбите.
— Да върнем радиото обратно на мястото му. Побързай!
Флойд задържа капака на място, докато Кюстин го прикрепяше само с единия винт; останалите щяха да почакат. Зад тях някой опита дръжката на вратата.
— Бланшар е — просъска Кюстин.
— Само секунда, мосю — извика Флойд и двамата с дружни усилия избутаха тежкия радиоапарат обратно на мястото му, като внимаваха да не наберат килима прекалено много.
Хазаинът почука силно на вратата:
— Моля, отворете!
— Секунда — повтори Флойд.
Кюстин отиде до вратата и я отключи, а Флойд остана пред радиото, полагайки усилия да доизглади килима с тока на обувката си.
— Решихме, че ще бъде най-добре да заключим — обясни той. — Не искахме някой от съседите случайно да ни налети.