— Дръж се — каза му Оже, като се наведе над него. — Почти успяха да преодолеят леда. След малко ще си бъдем у дома, в безопасност.
Пукотът и смущенията, които придружиха отговора на момчето, създаваха впечатлението, че е на милион светлинни години от нея:
— Не се чувствам добре, госпожице.
— Какво има?
— Главоболие.
— Не се движи. Ако не мърдаш, херметическите системи на костюма ще свършат по-добра работа.
Някъде отгоре се появиха спасителните кролъри на Института по старините, а Оже отстъпи и вдигна глава. Буталата на къртачите и зъбците им тъкмо раздробяваха последните пластове лед.
— Ти ли си, Оже? — разнесе се глас в шлема й.
— Естествено, че съм аз. Защо се забавихте толкова? Вече си мислех, че никога няма да се появите, момчета.
— Дойдохме възможно най-бързо. — Най-после беше разпознала гласа на Манкузо, един от спасителите, с когото се бе срещала и по-рано. — Едва успяхме да ви локализираме толкова надълбоко. Облаците тази вечер са в особено лошо настроение. През тази електромагнитна гадост не се вижда почти нищо. Какви изобщо ги вършите тук долу?
— Върша си работата — отговори бързо тя.
— Хлапето ранено ли е?
— Костюмът му е разкъсан. — На монитора пред лицето й диагностичното извлечение от състоянието на костюма на Себастиан показваше пулсиращите опасно червени индикации за пробиви в областта на десния лакът. — Нищо сериозно. Наредих му да лежи и да не мърда.
Водещият кролър вече изплюваше двама души от спасителния отряд, облечени от главата до петите в леко комичните костюми за работа в опасни условия. Приличаха на борци по сумо, заели приклекнала позиция.
Оже приближи Себастиан и коленичи до него:
— Тук са. От теб се иска само да не мърдаш и всичко ще бъде наред.
В отговор Себастиан издаде неопределим клокочещ звук. Оже вдигна ръка и даде знак на един от спасителите да се приближи:
— Това е момчето, Манкузо. Мисля, че най-напред трябва да се заемете с него.
— Такъв беше планът — изпука нечий друг глас в ухото й. — Отдръпнете се, Оже.
— И по-внимателно — предупреди ги тя. — Има лошо разкъсване от дясната страна…
Манкузо се извиси в костюма си над малкото момче.
— Спокойно, синко — чу тя. — Ще те оправят за нула време. Добре ли си там вътре?
— Боли — отговори задъхано Себастиан.
— Мисля, че трябва да побързаме — каза Манкузо, като извика и втория спасител с махване на прекалено мускулестата си ръка. — Не можем да рискуваме да го местим, не и при тази плътност на частиците.
— In situ3? — попита вторият спасител.
— Действайте.
Манкузо насочи лявата си ръка към момчето. В бронята му с приплъзване се появи отвор, от който изскочи дюзата на пулверизатор, а от пулверизатора започна да се излива сребристобяла материя, втвърдяваща се моментално при допир. Само за няколко секунди Себастиан се превърна в пашкул с размерите на човек, плътно опакован в кълбо от полупрозрачни нишки.
— Внимавайте — повтори Оже.
Сега и вторият екип се залови за работа, за да изреже с помощта на лазери правоъгълник в леда под Себастиан. От точката на разрязване се надигна нажежена пара. Направиха кратка пауза, като си даваха сигнали един на друг с пестеливи движения на ръцете. Първият екип се появи със сбруя на колела, приличаща на носилка. От люлката се спуснаха тънки метални челюсти и се скриха в леда под Себастиан. След това челюстите съвсем бавно започнаха да издигат плетеницата на пашкула — заедно с ледената основа под нея. Оже проследи как избутаха момчето настрани и го натовариха в първата спасителна машина.
— Беше просто драскотина — каза тя, когато Манкузо се върна при нея. — Няма нужда да се държите като полудели, само го плашите.
— Преживяването ще му се отрази добре.
— Вече преживя достатъчно за един ден.
— Е, не вярвам да му навреди чак толкова. Тук долу всички произшествия са спешни. Мислех, че вече си наясно с това, Оже.
— Проверете и момичето — посочи към кролъра тя.
— Ранена ли е?
— Не.
— В такъв случай е с нисък приоритет. Да видим първо за какво си рискувала живота на хлапетата, а?
Манкузо имаше предвид вестника.
— В товарната секция на кролъра е — отговори тя, като го поведе към повредената машина. В предната й част, под рамената на манипулаторите и инструментите, имаше мрежеста торбичка и отделение за допълнителен товар. Оже освободи ръчната ключалка и издърпа навън подноса. — Ето — каза тя и изключително внимателно извади вестника от преградата.