Бяха я подвели за Марс. Планетата не беше крайната й спирка.
Комитетът по посрещането от другата страна на херметическия шлюз се състоеше от осем мъже и жени във военните униформи на СОЗЩ, придружени от два змиевидни робота.
— Името ми е Авелинг — заяви най-високият и слаб мъж в групата, вперил в Оже бледите си очи с цвят на алуминий. Гласът му беше съсипан: бавен, накъсан шепот, който тя с мъка успяваше да разбере. — До края на мисията ще получаваш заповеди от мен. Ако това е проблем, те съветвам да го преодолееш още сега.
— А ако не успея? — поинтересува се тя.
— Ще се озовеш на първия кораб обратно за Плетеницата и към малкия, но неприятен трибунал, който те очаква.
— И без половината от спомените ми — довърши Оже.
— Правилно.
— Ако нямате нищо против, на първо време ще преценя как ми се отразява получаването на заповеди.
— Чудесно — заяви Авелинг.
Приличаше на сериозен и непоколебим копелдак, от онзи вид, който беше дори още по-заплашителен, понеже изглежда бе интелигентен и добре образован, но и в същото време оставящ неизбежното впечатление, че е способен да избие всички в помещението, преди да са успели да си поемат дъх. Не й бяха споменали за него, но веднага ставаше ясно, че е ветеран от войната и че вероятно беше убил повече слашъри, отколкото тя бе срещала през живота си, при това без да изгуби съня си от този факт.
— Засега бих искала някой да ми отговори какво правя на Фобос? — заяви Оже, след като мъжете и жените под командването на Авелинг я поведоха нататък, следвани от пълзящите роботи.
— Какво знаеш за Фобос? — попита Авелинг. Звучеше така, сякаш гласовите му струни бяха съшити от парцали, реконструирани от разрязан на ленти документ.
— Знам достатъчно, че да стоя надалеч от него. Нищо повече. На практика Марс е цивилна територия, но вие, военните, сте си заплюли луните.
— Луните предлагат удобна стратегическа позиция за защита на планетата от нашествие на слашърите. И като се вземат предвид вече съществуващите мерки за сигурност, са идеални за провеждане на деликатни операции.
— Аз към последния тип ли спадам?
— Не, Оже. Ти си просто главоболие. Ако има нещо, което мразя повече от цивилните, то е да ми се налага да бъда учтив с тях.
— Искате да кажете, че в момента сте учтив?
Въведоха я в неголяма камера без прозорци с две затворени врати, водещи към други помещения. В камерата имаше три стола, ниска маса и гарафа за вода, придружена от две чаши. До едната стена имаше сив шкаф, натъпкан с магнитни ленти, навити на бели пластмасови ролки. До шкафа се виждаше кошницата на пощата.
Оставиха я сама. Оже си наля чаша вода и отпи колебливо от нея. Почти я беше преполовила, когато другата врата се отвори и през нея влезе ниска, уверена на вид жена. Носеше пшениченорусата си коса ниско подстригана и лицето й можеше да мине за красиво, ако не беше намръщеното изражение, което изглежда се бе отпечатало завинаги върху него. Носеше работен комбинезон с множество джобове и гайки, чийто цип бе спуснат достатъчно, за да разкрие мърлява бяла тениска. Бързите й интелигентни очи огледаха и оцениха Оже за част от секундата. Жената извади фаса от устата си и го метна в ъгъла на помещението.
— Верити, нали така?
— Да — отговори предпазливо тя.
Жената се наведе, избърса ръка в крачола си и я предложи на Оже:
— Мория Скелсгард. Онези чепове добре ли те посрещнаха?
— Е… — произнесе несигурно Оже, губейки за момент способността си да говори.
Скелсгард седна на един от другите столове и също си наля вода.
— Онова, което се налага да разбереш за тези хора… и повярвай, отне ми доста време, докато стигна до това заключение… е, че си по-добре с тях, отколкото без тях. Авелинг е студенокръвен кучи син, но си е нашият студенокръвен кучи син.
— Ти от военните ли си? — попита Оже.
Скелсгард пресуши водата на един дъх и веднага си наля нова чаша.
— В никакъв случай… аз съм стандартният досаден учен. Само допреди година щастливо си гледах работата, опитвайки се да намеря математическо решение за патологичната материя. — Предвиждайки въпроса на Оже, тя обясни: — Обикновената математика на механиката на дупките от дървояди твърди, че за да увеличиш и стабилизираш гърлото на прохода, ти е необходимо нещо, наречено екзотична материя. Това е материя с отрицателна енергийна плътност… и бездруго сериозно откачена история. Но веднага щом в ръцете ни попаднаха първите трохи от разузнаването за хипермрежата, стана ясно, че си нямаме работа с проходи на дървояди в класическия смисъл. Съвсем скоро осъзнахме, че ни трябва нещо с няколко степени по-откачено от екзотичната материя, за да съшием нещата. Оттам и… патологична материя. — Тя сви рамене. — Ние сме физици. Налага се да ни простиш малките шеги, без значение колко са зле.