— Какво друго?
— Малко помощ — каза Скелсгард. — Контрабандна технология. Не обичайните глупости като роботите, а сериозно оборудване… кибернетични компоненти, нанотехника, всичко, което ни трябваше, за да осъществим контакт с патоматериалните механизми на оригиналната порта.
— Как сте успели да откраднете всичко това?
— Не сме. Помолихме учтиво и го получихме.
Под мехура новопристигналият транспортен съд тъкмо изникваше през херметичния шлюз и се насочваше към една надигаща се платформа. Цилиндричният апарат беше оформен като артилерийски снаряд. Повърхността му — капризна смесица от барокови извивки — бе покрита със сложни уреди в калаен оттенък. Виждаха се признаци за скорошни поражения. Цели участъци от машинариите или бяха огънати и висяха безразборно, или напълно липсваха, оголвайки обръснати петна от блестящ метал под себе си. Различни панели и портове се люлееха свободно, разкривайки овъглени или опушени жици и оплетени горивни канали. Цялото нещо миришеше съвсем леко на изгоряло масло.
— Казах ти, че не им е било леко — подхвърли Скелсгард. — Но апаратът ще бъде готов за обратното пътуване. Трябва само малко да го постегнем.
— Колко пътувания е претърпял, за да е в такова състояние?
— Едно. Но обикновено не е толкова зле.
Корабът се плъзна странично към платформата. Два от трите змиевидни робота се прокраднаха до него, а от сферичните им глави изникнаха оръжия и датчици. Група облечени в бяло техници вече се суетяха около апарата. Включваха оборудването си към него и си даваха предпазливи знаци с ръце. Един от тях приближи фенерчето си до тъмното петно, изпълняващо ролята на илюминатор. В същото време от една от клетките за складиране друга група техници сваляха чисто нов транспортен съд и го насочваха към херметичния шлюз. Оже проследи как промушиха кораба през него и той се появи от другата страна във възвратния мехур с насочен към далечната стена нос. Пробойната в стените на мехура вече бе запушена и по-голямата част от алармите се бяха умълчали. Колкото и странно да изглеждаше случващото се, в действителност нещата приличаха на обикновено всекидневие за тези хора.
— Какво ще стане сега? — попита Оже.
— Ще направят някои предварителни проверки, ще тестват кораба и метеорологичните условия във връзката. Ако всичко изглежда наред, можем да се готвим за проникване след около шест часа.
— Проникване — повтори замислено Оже, загледана в цилиндъра и тясната шахта, към който беше насочен. — Цялата работа е доста фалическа.
— Зная — утеши я Скелсгард, — но какво да правиш? Момчетата трябва да си играят с нещо.
Тя отвори един шкаф и извади от него два бели комбинезона. Подаде първия на Оже и сама навлече втория, пристягайки здраво закопчалките от велкро.
— Да видим как се справят, какво ще кажеш?
Докато змиевидните роботи наблюдаваха зорко случващото се, техниците използваха комплект тежки инструменти, за да отворят херметическия шлюз на кораба. Най-накрая вратата поддаде, изравнявайки налягането с тежка въздишка и се отвори с плъзгане на сложно устроените си панти. От вътрешността на транспортния съд се разля топла червена светлина. Един от техниците се покатери и влезе вътре, а след минута-две изникна отново, придружен от жена с ниско подстригана коса, облечена в нещо, което приличаше на подплата за космически скафандър. Жената придържаше ръката си, сякаш беше счупена. Зад нея се появи мъж с изпито и бледо лице, върху което се бяха отпечатали години преумора. Скелсгард си проправи път през кортежа от техници и известно време разговаря с двамата пътници, преди да ги потупа одобрително по раменете. Отнякъде бе пристигнал медицински екип, който се зае сериозно с новодошлите веднага след като Скелсгард приключи с тях.
— Пътуването е било тежко — обясни на Оже тя. — Натъкнали са се на лоша турбулентност по време на проникването от другата страна. Но ще оживеят и това е най-важното.
— Мислех, че пътуването през хипермрежата е рутинна процедура.
— Така е, ако имаш опита на слашърите. Но ние се занимаваме с това само от година. Те могат да промушат пътнически кораб през техните портали, без дори да докоснат стените. За нас дори тези незначителни корабчета представляват главоболие; цяло щастие е, ако успеем да ги прокараме, без да станат на парчета.
— Преди малко ми говореше за технология на слашърите? Как е възможно и те да участват, щом като дори не подозират за този портал?