— Разполагаме с прилична подкрепа и симпатизанти от тяхна страна — хора, смятащи, че агресивният експанзионизъм се нуждае от някой, който от време на време да му дърпа юздите.
— Дезертьори и предатели — произнесе презрително Оже.
— Дезертьори и предатели като мен — каза един мъжки глас зад нея.
Оже се обърна, за да се окаже лице в лице със слабо, мускулесто създание на неопределена възраст. Приближаваше сред сребърен облак от помощни машини, искрящи на самата граница на зрителното й поле. Оже отстъпи, ала мъжът вдигна успокоително ръка и притвори очи. Облакът от машини избледня, всмукан обратно в порите му като експлозия, прожектирана обратно.
Сега застаналото пред нея създание изглеждаше почти човешки.
Представителите на последното поколение слашъри — нещо, което Оже бе забравила в свой ущърб в случая с Касандра — често почти не се отличаваха на външен вид от деца. Тази модна проява всъщност бе въпрос на ефективна употреба на ресурси: по-малките хора не само консумираха по-малко, но също така се придвижваха по-лесно — важен фактор, дори като се вземеше предвид почти неограничената мощ на блийд-двигателя на слашърите. Ала мъжът пред нея изглеждаше напълно развит, макар и младолик. Или се бе родил преди неотениците (и техните страховити прототипи, военните бебета), или принадлежеше към някоя от фракциите, които все още не се бяха отърсили от носталгичните си настроения по старомодното човечество.
Имаше безупречна, напълно гладка кожа с цвят на мед и течно-кафяви, съвсем леко натъжени очи, които въпреки всичко искряха от заразителен ентусиазъм. И независимо от факта, че залата бе прекалено студена за вкуса на Оже, мъжът носеше съвсем леко облекло: прости бели панталони и бяла риза, прихваната свободно на гърдите му.
— Това е Ниагара — каза Скелсгард. — Както вероятно си се досетила, той е гражданин на Федерацията на политите.
— Всичко е наред — намеси се Ниагара. — Няма да се обидя, ако ме наричате и слашър. Сигурно схващате термина като обида.
— А не е ли? — попита изненадано Оже.
— Само ако искате да бъде. — Ниагара направи внимателен жест с ръка, подобно на религиозна благословия — диагонален разрез през гърдите, последван от пронизване в областта на сърцето. — Наклонена черта и точка — каза той. — Съмнявам се да ви говори нещо, но в миналото така се е наричал съюз от прогресивни мислители, свързани помежду си с помощта на една от първите компютърни мрежи. Федерацията на политите може да проследи съществуването си чак до този крехък колектив от първите десетилетия на Века на Празнотата. По-скоро е знак за общност, отколкото за стигма.
— А грижа ли ви е за тази общност? — попита Оже.
— В по-широк смисъл, да. Но не бих се поколебал да я предам, ако сметна, че в дългосрочен план интересите ни ще бъдат по-добре защитени. Колко ви е известно за настоящото напрежение в Политите?
— Достатъчно.
— Е, нека ви освежа паметта поне по основните точки. В момента във Федерацията има две враждебно настроени групировки: агресорите и умерените. И двете партии като цяло имат обща цел да възстановят Земята. Онова, в което се различават обаче, е подходът им спрямо СОЗЩ. Умерените с радост биха обсъдили всяко предложение за достъп до Земята в замяна на съответната компенсация: пътуване през хипермрежата, лицензирана употреба на блийд-двигатели, УВ-технологии, неща от този сорт.
— Ева се е изкушила от една-единствена ябълка — отбеляза Оже. — СОЗЩ все още помни какво направиха гениалните ви машини с нашата планета.
— Независимо от всичко, предложението ни все още е на масата. Както сте се досетили от работата си с Касандра, то е съвсем сериозно.
— А агресорите?
— Агресорите подкрепят схващането, че СОЗЩ никога няма да подпише спогодба с умерените… че има прекалено много хора, които мислят като вас, Верити. Така че защо да чакаме нещо, което никога няма да се случи? Защо просто да не превземем Земята със сила веднага?
— Не биха посмели.
— Биха и ще го направят. Единственото, което ги възпира, е определено безпокойство: страхът, че трешърите по-скоро биха унищожили Земята, отколкото да я оставят в ръцете на слашърите. Политиката на „обгорялата земя“ в най-буквален смисъл. Плетеницата не е просто орбитална общност, а и склад с толкова бомби, че Земята може да заприлича на нажежен въглен.