— Понякога го правят — каза Касандра.
— Известно ми е — отговори Оже, — но не и по време на моята смяна и не над града, който проучвам.
— Може би не се държат така само над Париж — продължи замислено Касандра.
— И аз имах подобни надежди. За нещастие проверих. Климатичната система точно над Северна Франция се разкъсва от спорове и промените са започнали някъде по времето, когато се появихме ние.
— Съвпадение.
— Или не.
Поредната мълния освети пейзажа отвън, очертавайки линиите на препятствията от блокове, рампи и дълбоки ями с гладки стени, изрязани в бледосиния лед с лазерна прецизност. И от двете страни на Шанз-Елизе рухналите форми на сградите изглеждаха като изсечени от полепналия по тях лед с пастелен цвят, внимателно оформен терасовидно там, където дистанционно управляемите екскаватори на Института по старините бяха преустановили работа, засичайки чуплива зидария, стомана или стъкло. Оже се замисли за контрольорите, които направляваха машините от орбита и изпита нарастващо желание да бъде там горе заедно с тях, надалеч от опасностите на повърхността.
— Побързайте — каза тихо тя. — Престана да ми бъде интересно още преди часове.
— Струваше ли си всичко това само заради един вестник? — попита Касандра.
— Разбира се, че си струваше. Знаеш, че е така. Вестниците са сред най-стойностните артефакти от Века на Празнотата, които изобщо някога можем да се надяваме да открием. Особено късните издания, обновени през последните няколко часа, преди всичко да приключи. Нямаш представа колко малко образци са се запазили.
Касандра отметна завесата от черна коса, имаща навика да се спуска над лявото й око:
— Какво значение имат детайлите, ако дори и без тяхна помощ можете да сглобите голямата картина?
Някакво раздвижване успя да привлече вниманието на Оже. Тя вдигна очи към илюминатора на тавана над главата си и видя как от облаците в небето върху остриетата на тръстерите си се появява ескадрила от спускаеми апарати.
— Има значение, поне доколкото ще ни помогне да не повтаряме грешките си — каза тя.
— Като например? — попита Касандра.
— Например да избегнем унищожението на Земята. Или измамната вяра, че можем да поправим една технологична грешка, като запратим срещу нея друга, независимо че всичките ни предишни опити са били напразни.
— Само суеверен фаталист може да твърди, че не бива поне да опитваме — заяви Касандра и скръсти ръце на гърдите си. — Освен това, как е възможно нещата да се влошат повече от сега?
— Използвай въображението си, хлапе — отвърна Оже.
Почувства как спасителният кролър потрепери в момента, когато през него премина яркият език от двигателя на най-близкия спускаем апарат. Кабината за момент потъна в непоносима светлина, а само секунда по-късно кролърът се поклати, щом обезопасителната люлка го подхвана в обятията си. Веднага след това вече се носеха във въздуха и стремително се издигаха към небето, докато спускаемият апарат набираше височина. През страничните илюминатори Оже видя как Шанз-Елизе изпада някъде надолу, а приведените постройки от двете страни на булеварда бързо се скриха от погледа й. Известно време успяваше да различи околните улици, неспособна да се отърси от вътрешната необходимост да ги назовава мислено. „Осман“ на север, „Марсо“ и „Монтен“ на юг.
— Как можем да влошим нещата? — попита Касандра. — Там долу не могат да живеят хора. Нищо не може да оцелее, дори бактерии. Със сигурност по-лошо от това не може да стане.
— Днес отбелязахме точка — каза Оже. — Извлякохме парченце от историческото минало. Но там долу има далеч повече, отколкото ни е възможно да видим, поне за момента. Празноти в онова, което ни е известно, очакващи да бъдат запълнени. Забравили сме много, неща, които никога няма да научим, освен ако не открием истината, скрита и запазена под леда.
— Плановете на Политите не заплашват нищо от това.
— Не и на хартия, но на всички е ясно, че плановете им са само прелюдия. Първо ще прочистим фурните и ще стабилизираме климата, а след това ще се захванем със същинската част: тераформиране. — Тя произнесе последната дума с ясно доловима неприязън.
Докато облаците около кролъра се сгъстяваха, Оже успя да зърне за миг криволичещата пътека на Сена — безупречно бяла ледена лента, тук-там покрита с ширит от точките на скорошни изкопни работи. Малко по-нататък, между спускаемите апарати около тях, успяваше да разпознае очертанията на долните две трети от Айфеловата кула, огъната настрана като човек, подкосен от силен вятър.