Реши засега да не обръща внимание на тревогите си и да се концентрира върху по-важните неща от непосредствената действителност. Докато протичаха разнообразните агресивни процедури по стерилизацията — задължително почистваха корабите от остатъчни агенти от парижката атмосфера, — Оже претърси вътрешността на спасителния кролър, докато най-после не откри писалка и бележник със стандартни докладни бланки на Института и се зае със съчиняването на рапорта си по случилото се под повърхността. Както винаги, се налагаше да се придържа към тънката граница между идеята, че понякога можеш да нарушиш правилата и професионалното схващане, че някои установени методи са по-податливи на интерпретация от други.
По времето, когато процедурите по стерилизацията бяха приключили, почти бе довършила доклада. Към спасителния кролър скачиха въздушен шлюз, а светлините около външния люк засияха в зелено, давайки знак, че вече е безопасно да напуснат транспортния съд. Първо излязоха хората от спасителния отряд, нетърпеливи да приключат смяната си, да изпият по питие и да разменят по някоя опашата лъжа с колегите си.
— Хайде — каза тя, като махна на Касандра да тръгне преди нея към изхода.
— След теб — отговори момичето.
Нещо в тона й продължаваше да е странно, но Оже реши да го отдаде на собствените си обтегнати нерви и чуждия кораб на док отвън. Изтегли се в шлюза и се понесе с привична лекота по дължината на въздушното съединение.
В края на тунела я чакаха двама служители, облечени в сиви костюми на тънко райе. Познаваше единия — Аугуст да Силва, изпълнителен кадър от високите ешелони. Беше нисичък, с гладко бебешко лице и коса, която винаги поддържаше изрядно сресана, напарфюмирана и напомадена. Пътищата им се бяха пресичали и преди, основно по спорни въпроси, свързани с бюджети за проучвания и дребни процедурни прегрешения.
Да Силва подчертано официално отдели Оже от момичето.
— Вие оттук — каза той.
— Не бива да я изпускам от поглед — заяви Оже.
Да Силва внимателно я накара да влезе в неголямо помещение без прозорци. Щом Оже пристъпи вътре, вратата зад нея моментално се затвори и някой я заключи, оставяйки я съвсем сама в стаята с ватирани стени. Тя удари няколко пъти по пода, но не се появи никой, който да й даде обяснение за ставащото. Изминаха трийсет минути, които съвсем скоро се превърнаха в цял час. Оже вече се пържеше на бавния огън на собственото си възмущение, репетирайки наум нещата, които щеше да изрече и хората, които щеше да порицае веднага щом й позволяха да излезе. Досега не се бе случвало нищо подобно. Понякога наистина имаше забавяния поради неясноти в процедурата по стерилизацията, но властите по правило внимаваха винаги да я държат в течение при такива обстоятелства.
След още половин час вратата се отвори и през пролуката се подаде парфюмираната глава на Да Силва:
— Време е да вървим, Оже. Очакват ви.
Тя успя да му се озъби предизвикателно:
— Кой, по дяволите, ме очаква? Давате ли си сметка колко работа имам?
— Работата ви ще трябва да почака известно време.
Тя го последва сърдито. От него се носеше ухание на лавандула и канела.
— Трябва да прибера вестника и филмовите ленти, за да започна документацията на откритието. От изключителна важност е — хиляди хора очакват да научат какво има да ни разкрие вестникът. Сигурно вече си задават въпроса защо още не съм пуснала предварителния доклад.
— Страхувам се, че не мога да ви позволя да докосвате филмовите ленти — обясни Да Силва. — Вече ги изпратихме за обработка.
— Какви ги говорите? Трябва да работя с тези данни!
— Вече не са данни — каза той, — а доказателства в криминално разследване. Момчето почина.
Последното й подейства като внезапен удар в стомаха.
— Не! — произнесе тя, сякаш отрицанието можеше да промени случилото се.
— Опасявам се, че е истина.
Гласът й прозвуча призрачно и откъснато:
— Какво се случи?
— Костюмът му е бил разкъсан, фуриите са се добрали до него.
Оже си припомни, че Себастиан се оплакваше от главоболие.
Вероятно вследствие на малките машини, нахлуващи в мозъка му и унищожаващи всичко по пътя си.
Само от мисълта за това й прилошаваше.
— Направихме изследвания на място за наличие на фурии. Резултатите бяха отрицателни — произнесе тя.
— Детекторите ви не са били достатъчно чувствителни към последния микроскопичен щам. Вероятно щяхте да го знаете, ако си правехте труда да се запознавате с актуалните технически бюлетини. Факторът е бил от значение за решението ви да напуснете машината.