— Пресвета Дево! — промърмори Лори.
— След това са се опитали да го одерат — добави Лу. — Поне отпред…
— Ужасно!
— Мислите ли, че през цялото това време момчето е било живо? — обади се Гордън.
— Страхувам се, че е било точно така — прехапа устни Лори. Това личи по количеството на кръвта. Несъмнено е било живо…
Джак направи крачка напред с намерението да въвлече Лори в кратък диалог, но в същия момент зърна трупа. От устата му излетя кратко изхълцване, въпреки че в моргата бързо се свикваше на какви ли не гледки. Трупът на Брад Касиди беше разчекнат, с частично одрана кожа, избодени очи и отрязани гениталии. На много места кожата му беше надупчена от удари с нож, а тази от долната част на корема лежеше преметната върху краката. Върху нея се забелязваше татуирана фигурка на викинг, а в средата на челото имаше малък пречупен кръст.
— Защо викинг? — обади се Джак.
— О, Джак, здравей! — радостно го поздрави Лори. — Вече си приключил с първия си случай за деня, нали? Запознахте ли се с агент Гордън Тиръл? Как мина колоезденето тази сутрин?
— Добре — кратко отвърна Джак. Въпросите го засипаха в толкова бърза последователност, че той намери за уместно да отговори само на последния от тях.
— Джак държи да се придвижва по улиците с помощта на велосипед — поясни на останалите Лори. — Твърди, че това му продухвало мозъка.
— Не бих казал, че това е най-безопасният начин за придвижване — поклати глава Гордън.
— Не е — съгласи се Лу. — Но и на мен понякога ми се иска да яхна колелото, защото друг начин за преодоляване на задръстванията няма.
— Стига, Лу! — изгледа го втренчено Лори. — Не говориш сериозно!
Джак изпита чувството, че се откъсва от действителността. Воденето на леки разговори от тоя сорт от хора в скафандри, заобиколили каменна маса с обезобразен труп му се струваше пълен абсурд. Затова тръсна глава и повтори въпроса си относно татуирания викинг.
— Свързан е с арийската митология — обясни Гордън. — Английските скинари го заимстват от нея заедно с облеклото и ботушите. Нали именно Англия е родината на тези течения?
— Но защо точно викинг? — не се отказваше Джак. — Досега си мислех, че повечето от тях си падат по нацистките символи.
— Интересът им към викингите се поражда от един силно ревизионистичен прочит на историята — каза Гордън. — Според скинарите именно викингите-разбойници, които колят и убиват наред, олицетворяват идеала за мъжка чест…
— Според Гордън именно затова е бил одран — подхвърли Лори, извръщайки се към трупа. Убиецът, или убийците не са искали този младеж да умре с тези мъжкарски символи.
— Аз пък бях убеден, че този вид изтезания са изчезнали още през Средновековието — процеди Джак.
— Виждал съм и други картинки като тази — рече с въздишка Гордън. — Хлапетата съвсем не си поплюват…
— Това са си чисти психопати! — отсече Лу. — Тръпки ме побиват от тях!
— Лори, извинявай, ще ми отделиш ли две минути? — смени темата Джак.
— Разбира се — отвърна младата жена, извини се на останалите и последва Джак в едно от спомагателните помещения.
— Току-що ли идваш? — попита шепнешком той.
— Преди няколко минути — отвърна Лори. — Защо, какво се е случило?
— Питаш мен какво се е случило?! — изненадано я погледна той. — Ти си тази, която се държи странно. Признавам, че тази тайнственост ще ме побърка. Какво става, Лори? На каква тема искаш да разговаряш с мен и с Лу?
Стори му се, че вижда усмивката на Лори зад плексигласовата преграда на скафандъра.
— Пресвета Дево, никога не съм те виждала толкова заинтригуван — подхвърли тя. — Признавам, че съм поласкана…
— Стига, Лори! — извика той. — Изплюй камъчето!
— Ще ми отнеме прекалено много време — поклати глава тя.
— Дай само най-главното, а подробностите ще почакат — настоя той.
— Не става, Джак — решително го погледна Лори. — Ще се наложи да почакаш до довечера, ако все още съм на крака, разбира се…
— Това пък какво означава?
— Не сега, Джак! Ще си поговорим довечера, както вече решихме.
— Ти го реши!
— Извинявай, но ме чака работа — тръсна глава Лори, обърна се и тръгна обратно към масата.
Джак остана да гледа след нея, обзет от смущение и гняв. Не можеше да повярва, че Лори е в състояние да му поднесе такова нещо. Промърмори нещо под нос, бутна летящата врата и се насочи към табличката с пробите от Папарис. Беше решил да ги качи горе на Агнес Фин, която щеше да потърси следи от антракс, подлагайки ги на флуоресцентен тест с антитела.