— Като вдигна глава към тавана, почти съм в състояние да повярвам, че виждам дневна светлина — промърмори Джак.
— Трябва да се измъкнем оттук преди девет и половина, ако искаме да спрем онези пожарникари, които се готвят да пръснат антракс във федералната сграда — с тревога рече Лори.
— Не искам да бъда песимист, но прогнозата на Юри за няколкодневен престой вероятно ще се окаже вярна — въздъхна Джак. — Особено пък сега, след като го застреляха. Според мен той планираше да позвъни в полицията и да съобщи къде се намираме. Само по този начин би могъл да поеме отговорността за своята част от операцията и да получи съответната слава…
— Чакай малко! — внезапно извика Лори.
— Колкото желаеш — разпери ръце Джак.
— Тихо! Стори ми се, че чух нещо…
Затаиха дъх и се ослушаха. Отгоре долетяха далечни, но ясно различими удари.
— Според мен някой чука на входната врата! — прошепна Лори.
Едновременно се изправиха на крака, сблъскаха се в мрака, после започнаха са викат за помощ.
Замълчаха няколко секунди по-късно, с писнали уши. Отново напрегнаха слух.
— Трябва да са ни чули! — промърмори Лори.
— Зависи какво е нивото на страничните шумове навън — отвърна Джак.
После до ушите им долетя резкия звук на счупено стъкло. Над главите им се разнесоха тихи стъпки.
Отново завикаха за помощ, в пълен синхрон. Джак скочи към вратата и започна да я блъска с юмруци. Изведнъж лампите светнаха, някой започна да се спуска по стълбите към приземието. Разнесе се звук на сцепено дърво, съвсем ясно се чуха гласове. Онези отвън бях проникнали в преддверието на лабораторията.
— Тук вътре! — извика Джак и отново заблъска по вратата.
Не получиха отговор, но нещо метално изтрака от външната страна. Сякаш някой се опитваше да натика стоманен лост в куките на катинара. Звукът на разцепено дърво се повтори, този път по-силен отпреди.
— Нямам идея кой може да бъде това — прошепна Джак.
— Но не мислиш, че…
Младата жена нямаше достатъчно време да довърши мисълта си. Куката изскочи от гредата с противно скърцане, вратата рязко се отвори. Изненадани, но благодарни, Джак и Лори се оказаха лице в лице с намръщения Уорън. Зад него надничаше Флаш.
— Слава Богу! — проплака Лори, втурна се напред и уви ръце около шията на Уорън.
Младежът нежно я отстрани и втренчи ядосан поглед в Джак.
— Започва да ми писва — изръмжа той. — Не обичам да те измъквам от странни ситуации, особено когато наоколо се търкалят мъртъвци!
Лори се отдръпна и избърса радостните сълзи от очите си.
— Колко е часът? — попита Джак.
Уорън стрелна с очи Флаш и разпери ръце:
— Виждаш ли какво означава благодарност?! Човекът иска да знае колко е часът!
— Важно е! — нетърпеливо повиши тон Джак. — Колко е часът?
Уорън вдигна китката си и съобщи, че е десет и четвърт.
— Господи! — простена Лори, бутна младежа и се втурна към изхода. Джак я последва по петите.
— Хей, внимавайте! — извика подир тях Уорън. — Гледката горе не е от най-приятните!
Лори изскочи в антрето и хукна към телефона в кухнята. Джак не изостана дори със сантиметър.
— На кого да се обадя? — задъхано попита тя.
Джак се замисли за миг, после тръсна глава.
— Дай на мен!
Пое слушалката от ръката на Лори, набра 911 и поиска да го свържат със Стен Торнтън от Дирекцията за борба с извънредните ситуации. Поясни, че въпросът е от изключителна важност. Познаваше добре сложната система за комуникации, която използваше Стен Торнтън и беше сигурен, че бързо ще се свърже с него.
Уорън и Флаш също се качиха в кухнята. Тялото на Юри беше проснато на прага, с краката към дневната. Кръвта по хладилника беше засъхнала и имаше тъмнокафяв цвят.
— А бе, вие ще ни дадете ли някакви обяснения? — пожела да узнае Уорън, в чието поведение все още се долавяха признаци на гняв. Джак и Лори едновременно вдигнаха ръце с молба да почака.
— Глей к’во става! — промърмори младежът и отново се обърна към Флаш. — Бием пътя чак дотук, спасяваме им задниците и к’во получаваме в отговор?
Флаш очевидно не го слушаше, зает да разглежда трупа на зет си. Върху лицето на Юри бе застинало изненадано изражение, широко отворените му очи гледаха право в тавана. В центъра на челото му зееше кръгла дупка с размерите на едра сачма.
Междувременно Стен Торнтън най-сетне се появи на телефона. Джак му се представи, прочети гърлото си и започна:
— Мисля, че сте изправени пред най-голямото предизвикателство в кариерата си. Моля ви веднага да проверите дали е имало фалшива тревога за пожар във федералната сграда „Джейкъб Джавитс“, някъде около девет и половина!