— Веднага, или да ви се обадя по-късно? — отвърна с въпрос Стен.
— На секундата! — извика Джак. — Ще чакам на телефона!
Преплете пръсти за късмет и затвори очи. Лори сграбчи ръката му и започна беззвучно да се моли.
В слушалката се чуваше как Стен иска връзка с началника на Противопожарната служба. В кратката пауза на очакването той обясни на Джак, че в „Джейкъб Джавитс“ вероятно е имало сигнал за тревога, но той е бил причинен от дефектен димен детектор. Секунди по-късно началникът на Противопожарна охрана потвърди тази информация.
— Добре, ясно — кимна Джак и направи опит да организира мислите си. — Позвънете на някой от отговорниците в сградата, веднага! Попитайте ги дали е бил изключен записът на автоматичните предупреждения за посетителите и има ли някакъв прах в сградата.
— Това не ми харесва! — загрижено промърмори Стен, но веднага използва пряката връзка си връзка с охраната на небостъргача. След малко отново беше на линията с Джак.
— Отговорът и на двата въпроса е утвърдителен — рече той. — Цялата сграда е посипана с някакъв ситен прашец. Знаете ли какъв е той?
— Антракс! — простена Джак. — Пригоден за военни цели антракс!
— Пресвети Боже! — уплашено възкликна Стен. — Къде се намирате? Как научихте за това?
— Намирам се в една къща на Оушънвю Лейн номер 15 в квартал Брайтън Бийч — поясни Джак. — На пода в краката ми лежи един руски имигрант, убит от нюйоркски пожарникар, който членува в банда, наричаща себе си Арийска народна армия. Руснакът е изградил тук цяла лаборатория, а в гаража му има специализиран автомобил за пестицидна обработка на посевите, който също е пълен с антракс. В мазето има лаборатория, оборудвана с ферментатор. Той по всяка вероятност е зареден с необработен антракс. Допреди малко бяхме затворени в това същото мазе…
— Пресвети Боже! — повтори възклицанието си Стен. — Заразени ли сте?
— Най-вероятно не — отвърна Джак. — Руснакът е знаел какво прави и искаше да ни запази живи. Освен това лабораторията е оборудвана с добра вентилационна система, която по всяка вероятност има и добри филтри…
— Добре, стойте там! — влезе в ролята си Торнтън. — Не напускайте къщата! Ние ще дойдем при вас, ясно?
— Да, добре — кимна Джак. — Но си мислех дали не е по-добре веднага да се върнем в моргата. Имам предвид себе си и доктор Лори Монтгомъри, която също беше пленник. Моргата скоро ще бъде претъпкана и ще има нужда от помощ…
— Само след като ви обеззаразим! — отсече Стен. — Ще стоите там и няма да мърдате! След броени минути ще отцепим района.
Линията прекъсна.
Джак сви рамене, окачи слушалката и въздъхна.
— Изпуснахме ги!
Гласът му прекъсна от вълнение. Лори го прегърна и притисна главата му до гърдите си. Очите й се насълзиха от състрадание.
— Хей, човече — обади се Уорън. — Мисля, че е крайно време да ни обясниш какво става!
Джак кимна и напълни дробовете си с въздух. Наложи му се да избърше очите си от напиращите сълзи.
— Нали помниш какво ти казах, приятелю? — обърна се той към Уорън. — Следващият път в който някой трябва да спасява някого, аз ще бъда човекът, който ще спаси теб…
— Да, ама аз не съм глупак като теб, докторе! — изгледа го Уорън.
— Ех, ако беше се появил тук поне с един час по-рано!
— Значи пак съм лош! — нацупи се младежът.
— Нищо подобно! — размаха ръце Джак. — Страшно съм ти благодарен, че отново се появи, при това съвсем навреме!
— Трябваше да изчакам и да видя дали вие двамата ще се появите на работа — поясни Уорън. — Не го направихте и тогава реших, че е станало нещо… Рано сутринта видях, че бричката ми я няма, а Плюнката докладва, че изобщо не си се мяркал из махалата. Но кой знае защо стигнах до заключението, че вие двамцата сте се сдобрили и в момента сладко си нанкате в някой мотел…
— Де да беше така — въздъхна Джак и хвърли кос поглед по посока на Лори.
— Така е — кимна след кратко колебание тя.
Двадесет и шеста глава
Четвъртък, 21 октомври 12.45 часа
Стен Торнтън не беше преувеличил като каза, че ще бъдат там за броени минути. Едва настанили се на дивана на Юри, четиримата бяха изненадани от местните пожарникари в противохимически облекла, които бързо отцепиха района и опразниха съседните къщи. Гледката на техните действия отвътре имаше някакъв сюрреалистичен оттенък, тъй като никой от специализираните екипи не се доближи до къщата на Юри.
Няколко минути по-късно в небето се появиха хеликоптери, които направиха по един кръг над района и се насочиха за кацане на брега. Половин час по-късно се появиха и екипите, докарани с тях. За разлика от пожарникарите, тези хора бяха облечени в далеч по-съвършени костюми за биохимическа защита, които наподобяваха скафандри. Част от тях се оказаха експерти по взривовете, които моментално се насочиха към гаража да проверят дали в специализирания автомобил не е поставена бомба.