Не след дълго Кърт убеди и Стив да подаде документите си в пожарната. След като беше одобрен и получи заповед за назначение, двамата предприеха известно количество гъвкави бюрократични процедури, в резултат на които попаднаха не само в един район, но и в една и съща противопожарна служба. Кръговратът приключи. Бяха се прибрали обратно в Бенсънхърст, отново неразделни приятели.
— Никакво шубе! — ледено процеди Стив. — Но мисля, че наистина си търсим белята, тъй като тази сграда изобщо не подлежи на противопожарен контрол. Какво ще кажем, ако някой вземе да звънне в пожарната?
— Нима някой знае, че са освободени от контрол? — махна с ръка Кърт. — И какво като се обадят? Капитанът е в отпуск, а ние извършваме съвсем законни инспекции. При една от предишните си визити аз съм открил пропуск в противопожарните правила и сега съм дошъл да проверя дали този пропуск е отстранен…
— Какъв пропуск?
— В лафката на приземния етаж са включили скара, вероятно поради личните предпочитания на някой от дребните шефове — поясни Кърт. — Съмнявам се, че са поискали разрешение, а освен това нямат химически катализатор в комина. Ние сме им направили забележка и сега отиваме да проверим…
— Да бе — недоверчиво поклати глава Стив.
— Какво, не ми ли вярваш? — ухили се Кърт, после прелисти бележника си и тържествено размаха копие от предупредителния акт.
— Проклет да бъда, ако съм се сетил за подобно нещо — рече с уважение Стив след като изчете текста на акта. — Браво на теб.
— Нима си се съмнявал в бившата барета? — продължаваше да се хили Кърт.
— Майната ти! — отвърна Стив и весело го плесна по рамото.
Продължиха по посока на главния вход. Вървяха като на парад — с равномерна крачка, изпънати рамене и високо вдигнати глави.
— Това ще бъде една перфектна операция — прошепна Кърт. — Тук се намира най-голямата служба на ФБР, разположена извън централата им във Вашингтон. Цял настръхвам при мисълта за това, което ще стане. Хубавичко ще ми платят за униженията!
— Ще ми се да имаше повече федерални агенти тук — процеди Стив. — По тази начин щяхме да отмъстим за всички като нас!
— О, не се безпокой, правителството ще получи посланието ни! — заканително се ухили Кърт.
— Сигурен ли си, че Юри ще се справи?
За втори път Кърт дръпна приятеля си за ръкава и го принуди да спре. Хората се точеха покрай тях като пълноводна река.
— Хей, какво ти става? — прошепна напрегнато той. — Откъде се взе този негативизъм?
— Само питам — сви рамене Стив. — Ти сам призна, че това копеле е малко смахнато. Освен това е бил комунист…
— Вече не е — отсече Кърт.
— Да си чувал вълкът да си сменя козината? — изгледа го продължително Стив. — Напоследък го чувам да дрънка какви ли не глупости, най-голямата от която е свързана с възраждането на Съветския съюз…
— Казва го, защото се тревожи за сигурността на ядреното оръжие — поясни Кърт.
— Не съм много сигурен — поклати глава Стив. — Ами подмятанията му, че Сталин не бил толкова лош, колкото го мислели хората? Според мен това е доказателство за лудост. Нали шибания Сталин е избил тридесет милиона от тях, по дяволите?
— Тук си прав — кимна Кърт и лекичко захапа устната си. Отвреме навреме дъската на руснака наистина хлопаше. Не беше доволен от това, което планираха в „Джейкъб Джавитс“, искаше нещо повече — например едновременно разпръскване на вирусите и в Сентрал Парк, което би довело до зараза на целия Горен Ийст Сайд. Предпочитана цел за него бяха банкерите-евреи, искаше ги в максимално количество. Изобщо не беше съгласен с мнението на Кърт, че федералната сграда е напълно достатъчна.
— Положихме много усилия заради него — продължи Стив. — Нашите момчета ходиха специално да крадат онези камери от микролабораторията в Ню Джърси. Снабдяваме го с всичко, което пожелае, включително кашоните с пепел от Оклахома, които според него съдържали онези бактерии, които ни трябват. Онези от Дикси сигурно са ни взели за луди когато им поискахме оборската мръсотия…
— Той твърди, че от нея може да изолира бактерията — възрази Кърт. — Същото го прочетох и в Интернет, така че е напълно възможно…
— Добре, хубаво — кимна Стив. — Приемам, че бактерията, предизвикваща ботулизъм и вирусите на антракса живеят в оборската тор, особено в тази на Юга. Но какво сме видели до този момент? Нищо! Юри не ни е показал нищо. Не сме видели никакви бактерии, нямаме представа дори от лабораторията, която е изградил в мазето си.