— Сега разбираш защо настоявах за оглед, нали? — прошепна Кърт. Изолацията в тръбата беше достатъчна, за да заглушава грохота от машините в общата зала.
— Изобщо бях забравил за филтрите — призна Стив.
Кърт насочи светлината в обратна посока. Огромните витла на главния вентилатор продължаваха да се въртят бавно, подчинявайки се на инерцията. Отблясъците от светлината на фенерчето по тавана бяха достатъчни, за да се види местоположението на един от детекторите за пушек. Беше високо, без стълба нямаше как да го стигнат.
— Ей този детектор трябва да бъде изключен — посочи го Кърт. — А след това трябва да намерим начин да пуснем една димка в този сектор на сградата.
— Мислиш, че детектора е свързан директно с противопожарното табло, така ли? — вдигна вежди Стив.
— Ще бъда изненадан, ако не е — кимна Кърт. — Но дори да е така, на таблото веднага ще се изпише информацията за точното местоположение на детектора — във вентилационната система. И в двата случая ние с теб ще имаме повод да се отбием тук…
— Само при условие, че изпреварим дежурния екип на Пожарна №6, която се намира на Бийкмън стрийт — напомни му Стив.
— Те няма как да бъдат тук преди нас — успокои го Кърт. — Екипът им задължително трябва да заобиколи сградата на Градския съвет, а това означава, че ще бъдат тук едва когато ние вече ще излизаме от шибаните тръби. Трябва да се тревожим по-скоро за нашите — онези, които действат със стълбите. Задължително трябва да им намерим работа някъде около асансьорите, които по устав трябва да бъдат свалени на партера и изключени…
— И какво правим след като се доберем дотук? — пожела да узнае Стив. — Къде ще оставим стоката? — Очите му пробягаха по излъскания под на вентилационната система, който не предлагаше скришни места.
— Според Юри тя ще бъде под формата на фин прах, натъпкан в здрави найлонови торбички. Просто ще ги оставим във вътрешността на тръбата и ще ги свържем с капсул-детонатори. Когато гръмнат, ние отдавна ще бъдем далеч.
— Значи няма да крием торбичките, така ли?
— Не виждам смисъл в обратното — сви рамене Кърт.
— Ами ако някой надникне тук след като сме си тръгнали?
— Чу ли как изскърцаха пантите на люка когато Реджи го отвори? — отвърна с въпрос Кърт. — Тук никой не наднича. Но за всеки случай ще изключим детектора за дим и алармата на автоматичната противопожарна система.
— Добра идея — кимна след кратък размисъл Стив. — Надявам се да проработи.
— В това можеш да се обзаложиш! — блъсна го по рамото Кърт. — А сега давай да осигурим добър приток на въздух за етажа, след което ще приключим с фалшивата проверка. Наближава времето да си бъдем обратно в станцията.
Намирането на подходящо място за обратен приток на въздуха беше лесно. Малко след като напуснаха машинното отделение Кърт попита къде е най-близката тоалетна. Докато Реджи чакаше отвън, двамата със Стив откриха решетката, която лесно можеше да се премести. Не беше трудно да си представят, че тръбопровода под нея водеше право към детектора за дим, който току-що бяха видели.
— Някой от нашите дърпа решетката и хвърля вътре една димка, нищо повече — усмихна се доволно Кърт. — По този начин със сигурност ще се включи алармата. Половин час по-късно двамата униформени пожарникари прекосиха обратно площадчето пред федералната сграда. Слънцето беше потънало в облаците, лек ветрец гонеше гълъбите по паважа. Кърт се принуди да стисне бележника си доста здраво, за да не се разлетят листовете. Служебната кола ги чакаше до тротоара.
Зад волана се настани Кърт. Той завъртя стартерния ключ и ловко се включи в движението.
— Приключи ли с плановете за оттегляне?
Според предварителното разпределение на задачите Стив отговаряше за всичко, което трябваше да се направи извън федералната сграда, докато Кърт имаше грижата за действията вътре в нея.
— Готови са — кимна Стив. — Всяка вечер висях в Интернет часове наред. Организирал съм тайни квартири по целия ни път до щата Вашингтон, за всеки случай сторих същото и в Канада. Милициите, с които контактувах, изразиха горещо желание да ни помогнат.
— Не проявиха ли любопитство относно това, което планираме?
— Любопитство е меко казано — усмихна се Стив. — Но аз им казах, че ще бъде нещо голямо, без други подробности.
— Ще бъде наистина голямо — поклати глава Кърт. — Все едно, че гледаме на живо „Дневниците на Търнър“… — Имаше предвид любимата си книга, която беше изключително популярна сред дясно-екстремистките организации. В нея главният герой Търнър става причина за общонационални бунтове след като подлага на бомбардировка главната квартира на ФБР във Вашингтон, област Колумбия.