— Армагедон, идваме — широко се усмихна Стив.
От лъскавата кабина на Кола №7 надникна лицето на Боб Кинг, един от наскоро постъпилите пожарникари.
— Хей, лейтенант — извика той.
Кърт спря и се обърна.
— Преди малко някакъв таксиджия питаше за теб — изрева Боб. — Нисък и набит, говореше със силен акцент…
Кърт и Стив ужасено се спогледаха. Не можеха да повярват на ушите си. Според предварителните им уговорки, Юри изобщо не биваше да се мярка около пожарната. Контактите им бяха ограничени до къси телефонни разговори и срещи в бар „Бяла гордост“.
— Какво искаше? — попита Кърт и се прокашля да прочисти внезапно пресъхналото си гърло. При операция от такъв мащаб не биваше да има никакви издънки.
— Каза да му се обадиш — отвърна Боб. — Изглеждаше разочарован, че не те завари…
— Хей, лейтенант, какво си му направил? — извика един ухилен пожарникар от съседната машина. — Май си забравил да му дадеш бакшиш, а?
Забележката беше посрещната с бурен смях от четиримата униформени, които играеха карти на масата пред дежурната стая. Благодарение на топлото октомврийско време всички бяха навън и това улесняваше комуникациите.
— Остави ли името си, телефонен номер? — попита Кърт.
— Не — поклати глава Боб. — Само каза да му се обадиш. Не го ли познаваш?
— Нямам дори идея кой може да бъде — отвърна с въздишка Кърт.
— Е, тогава ще чакаш да те потърси отново — сви рамене Боб.
Кърт направи знак на Стив и започна да изкачва стълбите към стаите за почивка. Горе се насочи към тоалетните, затвори след приятеля си и старателно провери кабинките. Искаше да бъде абсолютно сигурен, че двамата са сами.
— Това не ми харесва! — рече с напрегнат шепот той. — Защо, по дяволите, е дошъл тук?
— Казах ти, че тоя тип е шантав — въздъхна Стив.
Кърт започна да крачи напред-назад като звяр в клетка. Леко изпъкналата му челюст остана здраво затворена. Не можеше да повярва, че Юри ще прояви подобна глупост.
— Опасявам се, че може да стане фал — мрачно произнесе Стив. — Трябва да проведем един сериозен разговор с този човек. Едновременно с това искам да видя доказателства, че не ни е будалкал през всичкото това време…
Кърт спря да крачи и кимна с глава.
— Добре. След работа отиваме да го потърсим в Брайтън Бийч. Трябва да му налеем в главата някаква представа за правилата на конспирацията. После ще поискаме да видим лабораторията му и това, което е свършил в нея…
— Знаеш ли адреса? — попита Стив.
— Оушънвю Лейн 15 — отвърна Кърт.
Четвърта глава
Понеделник, 18 октомври, 12.30 ч.
— Чук, чук! — извика един мелодичен женски глас.
Джак и Чет едновременно вдигнаха глави. На прага се беше изправила Агнес Фин, началник на микробиологическата лаборатория.
— Имам чувството, че такава ми е съдбата — въздъхна с престорена горест Фин и на лицето й се появи скъперническа усмивка. — Все на мен се падат лошите новини… — В ръката й се поклащаше лист хартия и Джак изведнъж разбра за какво става въпрос. Преди три години пак тя донесе на ръка резултатите от микробиологическите проби, които потвърдиха сензационната му диагноза за чума при един случай на смърт от неясно инфекциозно заболяване.
— Не ми казвай, че е антракс! — ужасено промълви той.
Агнес бутна нагоре зеленикавите си очила и мълчаливо му подаде листа. Върху него бяха регистрирани резултатите от директен флуоресцентен тест с антитела, извършен върху един от лимфните възли. Най-отдолу с големи печатни букви беше написано: ПРОБАТА ЗА АНТРАКС ПОЗИТИВНА!
— Невероятно! — смаяно прошепна Джак и мълчаливо постави листа върху бюрото на Чет. Колегата му само поклати глава.
— Помислих си, че ще пожелаеш да чуеш новината веднага — подхвърли Агнес.
— Правилно — разсеяно кимна Джак, след което потъна в дълбок размисъл.
— Каква е достоверността на този тест? — попита Чет.
— Близо сто процента — отвърна Агнес. — Той е извънредно специфичен, а реагентите не са стари. След всичките екзотични инфекциозни болести, които Джак диагностицира през последните две години, аз взех мерки да бъдем в крак с изискванията и да използваме само най-доброто. Естествено, окончателното си мнение ще дам едва след като получа резултат от направените посявки…
— Тази болест се разпространява чрез спори — промълви унесено Джак, който сякаш се събуждаше от транс. — Съществуват ли специални тестове за спори, или ти възнамеряваш да ги отгледаш в лабораторни условия, а след това да ги тестваш за бактерията?
— За спорите съществува полимеразен тест, който за по-кратко наричаме ПСР — отвърна Агнес. — Поради спецификата му той не се прави в био-лаборатория, но Тед Линч от ДНК-лабораторията със сигурност ще ти помогне. Имаш ли готов материал?