— Никога не е споделял подобно нещо, пък и аз не съм го питал! — отсече доктор Голдстейн и прекъсна връзката.
— Тоя си е сбъркал професията — промърмори на глас Джак, после разтвори папката на идентификационния формуляр. Видя, че тялото е било разпознато от съпругата на починалия — Хелън Папарис. Срещу името й беше записан телефонен номер и той без колебание го набра. Надяваше се да не го обвинят в непочтително отношение към опечаленото семейство.
— „Коринтски килими“ търгуваше изключително със стока ръчно производство — заяви госпожа Папарис.
— Откъде ги внасяше?
— Предимно от Турция — отвърна жената. — Известно количество имаше и от Гърция, но основната маса идваше от Турция…
— Сред тези килими имаше ли екземпляри от обработена кожа, или китеници от естествена вълна? — Въпросът беше зададен с предварителната увереност в отговора, който щеше да получи. Загадката беше на път да се разреши.
— Разбира се — отвърна Хелън Папарис.
Очите на Джак се сведоха към разтворения върху бюрото учебник. Някъде към средата на текста, отделен за антракс, изрично се посочваше, че животинската форма на това заболяване представлява сериозен проблем за редица страни, включително Турция. Спорите на антракса лесно проникват в редица продукти с животински произход, най-вече в козината на козите.
— Съпругът ви работил ли е с кози кожи? — попита на глас Джак.
— Да, разбира се — отговори Хелън. — Козите и овчите кожи бяха основна част на бизнеса му.
— В такъв случай мисля, че загадката е решена — кимна Джак и накратко обясни за какво става въпрос.
— Каква ирония на съдбата — горчиво промълви Хелън. — Същите тези килими ни осигуриха добър живот и ни дадоха възможност да изпратим единствената си дъщеря в престижен колеж.
— Кога получи последната си доставка господин Папарис?
— Преди около месец.
— Държите ли някои от тези килими у дома?
— Не — отвърна Хелън. — Джейсън беше на мнение, че им отделя достатъчно внимание в работно време и категорично отказа да ги гледа и у дома…
— Вземайки предвид създалите се обстоятелства, това е било едно изключително далновидно решение — отбеляза Джак. — Къде се намират килимите в момента? Каква част от тях е продадена?
Хелън обясни, че килимите се съхраняват на склад в Куинс и едва ли много от тях са продадени. После поясни, че Джейсън се е занимавал с търговия на едро, а доставките му са пристигали в страната месеци преди реалната им продажба. Работел сам, нямал хора на заплата нито в склада, нито в офиса си.
— Еднолична търговия, а? — подхвърли Джак.
— Нещо такова — неохотно отвърна Хелън.
Джак сърдечно й благодари, после тактично предложи да се подложи на профилактичен преглед и евентуална терапия с антибиотици, въпреки малката вероятност от предаване на заразата по въздушнопреносим път. Жената не остана много очарована и в крайна сметка той се принуди да добави, че вероятно ще бъде посетена от официални представители на здравните служби. Тя сухо благодари и разговорът прекъсна.
Джак завъртя стола си и се озова лице в лице с Чет, който внимателно беше слушал разговора.
— Май разреши загадката доста бързо — отбеляза колегата му. — Слава Богу защото едва ли ще се наложи да предприемеш някакви конкретни оперативни действия.
— Точно заради това съм разочарован — рече с въздишка Джак.
— И за какво по-точно? — изгледа го с невярващ поглед Чет. — Даде една бърза и гениално точна диагноза, а след това дори откри вероятния причинител на заразата!
— Тъкмо там е работата — въздъхна Джак. — Всичко стана прекалено лесно, докато при предишните ми сблъсъци с екзотични заболявания нещата стояха по съвсем друг начин. Аз просто обичам предизвикателствата…
— Не знам от какво се оплакваш! — поклати глава Чет. — Аз самият мога само да мечтая, че един ден ще разреша своите заплетени случаи по същия начин!
Джак грабна разтворения учебник и го тикна под носа на приятеля си. Заби пръст в един параграф и го накара да чете на глас — Чет търпеливо се подчини и не след дълго вдигна глава.
— Това е епидемиологично предизвикателство — обяви Джак. — Поредица от случаи на инхалаторен антракс, причинени от спори, които са изтекли от секретен завод за биологически оръжия! Истинско нещастие, нали?
— Къде е Свердловск? — объркано попита Чет.
— Откъде да знам? — сви рамене Джак. — Явно някъде на територията на бившия Съветски съюз…
— Никога не съм чувал за този инцидент през 79-та — поклати глава Чет и отново сведе очи към текста. — Какъв майтап! Руснаците направили опит да го представят като епидемия вследствие на заразено месо…