Съответно се стопи и ентусиазмът на младата жена. В първите месеци на брака тя възприемаше Юри като рицар от далечни земи, появил се с единствената цел да прогони скуката й. Но скоро след това Юри престана да върши каквото и да било, с изключение на шофирането през деня и пиенето на водка пред телевизора вечер. А след това дойде и насилието. До този момент никой не беше вдигал ръка срещу Кони. След първия побой тя реши да напусне мъжа си и би го сторила без никакво колебание, ако имаше къде да отиде. Проблемът беше там, че тя се омъжи за Юри против волята на родителите си и всички обратни мостове се оказаха изгорени. Гордостта я накара да се вземе в ръце и да остане там, където е.
Скоро след това младата жена откри друг начин да се бори с нещастието. Това беше яденето. Утеха можеха да й донесат само неща като четвъртинка сладолед, купичка пържени картофи и един сочен Биг Мак. Една утеха, към която прибягваше все по-често. Липсата на физическо натоварване свърши останалото и не след дълго Кони се превърна в една добре закръглена топка лой. Колкото повече пиеше Юри, толкова по-яко се тъпчеше тя. За съжаление пристрастяването към пороците не доведе до затопляне на отношенията помежду им, които се характеризираха с все по-открита враждебност. Продължаваха да живеят под един покрив, но гледаха да не се засичат често, тъй като това неизбежно водеше до конфликт. Скандалите неусетно ескалираха и от размяна на обиди се превърнаха в битки. Разбира се, Кони беше тази, която понасяше повече поражения при тях.
Промяната дойде когато Юри се сближи с Кърт Роджърс и Стив Хендерсън. Той не сподели с Кони за новите си приятели, но все по-често прекарваше вечерите си навън, далеч от Брайтън Бийч. Същевременно нито веднъж не ги покани на гости, предпочитайки сам да отскача до Бенсънхърст. Като следствие на всичко това Кони стигна до заключението, че мъжът й си има любовница. Разбира се, то не й донесе нищо добро, освен няколко допълнителни нокаута и съответните синини по лицето и тялото…
После настъпи следващият период — ей така, без никакво предупреждение. Юри започна да се прибира рано, слизаше в мазето и с часове се бавеше там. Отначало майстореше нещо с чук и трион — звуци, от които на Кони й призляваше. На въпросите й какво прави, той отговаряше, че това не е нейна работа. После започна да мъкне някаква апаратура. Най-забележителната част от нея бяха няколко мощни вентилатора. Един ден Кони успя да зърне и някакви лъскави стоманени барабани, пренесени в мазето от неколцина живописно облечени скинари. Тя побърза да се махне, тъй като по принцип изпитваше ужас от скинарите.
Още на няколко пъти Кони прояви интерес към това, което ставаше в мазето. Но Юри упорито отказваше да й даде някакво обяснение. В крайна сметка тя стигна до извода, че мъжът й монтира нелегална инсталация за производство на водка. Вечерта, в която реши да му го каже в очите, се оказа почти фатална за нея, тъй като Юри скочи и я стисна за гърлото.
— Точно така! — заплашително изръмжа той. — Това е нелегална инсталация за дестилиране на водка! Обещавам да ти видя сметката в момента, в който кажеш на някого за нея! А ако се мернеш долу, ще те използвам като суровина! Не ме интересува какво правиш и къде ходиш, но се дръж по-далеч от мазето!
Кони напразно се опитваше да откопчае пръстите му, стиснали гърлото й в желязна хватка. Обикновено мъжът й изливаше гнева си с помощта на няколко шамара, но този път не беше така. Черните му очи дълбаеха лицето й с маниакална свирепост. Беше абсолютно превъртял. Кони с ужас установи, че е на прага на припадъка. Червеното лице на Юри започна да се размазва пред очите й, коленете й се подгънаха. Едва в този момент Юри се овладя и разхлаби хватката си. Жена му залитна, закашля се, от очите й бликнаха сълзи. Този път прояви благоразумието да не казва нищо, а просто избяга от стаята и се тръшна на леглото си в спалнята. Оттогава насам се въздържаше да отваря приказка за това, което става в мазето. Просто беше преценила, че каквото и да е то, няма смисъл да рискува живота си…
Юри изпита раздразнение от факта, че Кони си е у дома. В понеделник вечер обикновено работеше до девет вечерта и той очакваше да прекара час-два на спокойствие, да си почине след емоциите на отминалия ден. Извади едно шише водка от фризера и с трепереща ръка напълни чашата си с ледената течност. Облегна лакти на масата, отпи една едра глътка и започна да оглежда пръснатите върху плота останки от храна. Иззад затворената врата долиташе консервирания смях на поредното телевизионно шоу. Отпи нова глътка, опитвайки се да потисне раздразнението, което се надигаше в душата му. Очите му разсеяно се спряха върху вратата, която водеше към мазето после бавно се разшириха от изненада. Винаги плътно затворена, този път вратата беше леко открехната и зад нея се процеждаше светлина.