Кърт запали мотора и изкара колата на тясната улица. Движението между кофите за боклук наподобяваше ски-слалом.
— Може и да е комунист — промърмори след продължителна пауза той. — Лошото е, че няма никаква представа за правилата на сигурността. Това е лошо, защото ако властите надушат какво предстои, ние ще трябва да правим дълбока преоценка на ситуацията. Първоначалните ни планове със сигурност ще се променят.
— А с него какво ще правим? — попита Стив.
— Не знам. Проблемът е там, че за да сложим ръка върху биологическото оръжие, ще трябва да се съобразяваме с него. Той беше пределно ясен, заплашвайки със саботаж. Предполагам, че е имал предвид разрушаването на лабораторията.
— Значи ще му доставим онзи камион за контрол над пестицидите?
— Нямаме друг избор — сви рамене Кърт и зави по авеню Оушънвю. — Ще му доставим камиона, но ще продължаваме да го натискаме да произведе онези три-четири кила антракс, които ще ни бъдат необходими. Колкото по-скоро стартираме операция „Отмъщение“, толкова по-добре!
Седма глава
Понеделник, 18 октомври 18.45 ч.
Джак прекоси кръстовището на Първо авеню и Тридесета улица секунди преди светофарът да даде зелена светлина на лавината от коли, която препусна към центъра. Успя да се добере до товарната рампа на моргата, кимна на охраната и внесе велосипеда си на ръце в сградата. Махна на дежурния тази вечер санитар Марвин Флетчер, който подготвяше канцеларията на дежурните патолози за нощната смяна.
Заключи колелото на обичайното му място и взе асансьора за токсикологията на втория етаж. Прибра се в службата по-късно от предвиденото, просто защото архивата на „Коринтски килими“ се оказа доста обемиста.
Главният токсиколог Джон Де Врийс вече си беше тръгнал. Джак се задоволи да попита един от медицинските лаборанти дали заместник-директорът ги е притискал със спешната обработка на пробите, взети от Дейвид Джеферсън. Това беше човекът, който беше починал в полицейския арест и по тази причина влязъл в полезрението на Калвин. За съжаление човекът беше току-що застъпил на смяна и нямаше понятие за този случай.
Джак отново се качи в асансьора и потегли към лабораторията по ДНК на шестия етаж. Началникът й Тед Линч също си беше тръгнал и по тази причина той предаде епруветките с взетите от „Коринтски килими“ проби на дежурния лаборант. Искаше Тед още на следващата сутрин да ги тества за антраксни спори.
Спусна се по стълбите един етаж по-долу и хлътна в хистологическата лаборатория. Надяваше се да завари началничката Морийн О’Конър и да я помоли за бърза обработка на хистологичните проби, взети от Джеферсън. С Морийн се разбираше добре — нещо, което не можеше да каже за Джон Де Врийс. Но в случая това се оказа без значение, просто защото и Морийн си беше тръгнала.
На път за кабинета си надникна в стаичката на Лори, с надеждата най-сетне да разбере кога и къде ще се състои дългоочакваната вечеря. Но помещението беше тъмно, а вратата заключена. Това беше сигурна индикация, че и Лори си е тръгнала.
— Какво става, Господи! — промърмори на глас той, изпъшка и продължи надолу по коридора. За момент се изкуши от мисълта да се покрие през остатъка от вечерта, за да не го хване Лори. Но още в следващия миг отхвърли тази идея. Първо, това не беше в стила му, и второ — гризеше го любопитството.
Влезе в канцеларията и с облекчение установи, че Чет все още е тук. Приведен над бюрото си, колегата му старателно пишеше нещо в жълт адвокатски бележник.
— Охо, авантюристът се завърна! — посрещна го с ирония той и остави писалката. — Предполагам, че сега вече мога да зарежа оплакването за изчезнал без вест, което тъкмо попълвах…
— Много смешно! — процеди Джак и окачи пилотското си яке на пирона зад вратата.
— Пак добре, че се връщаш цял — поклати глава Чет. — Как беше на бойното поле? Някой да е заплашил живота ти? Какво количество колеги-държавни служители успя да вбесиш?
— Не съм в настроение за закачки — хладно обяви Джак и се тръшна като подкосен на стола си. Едва сега си даде сметка колко е уморен.
— Май не си изпитал никакво удоволствие от пътешествието, а?
— От колоезденето през града съм доволен — уточни Джак. — Но самата мисия излезе ялова…
— Не съм изненадан — кимна Чет. — Това си личеше още от самото начало. Успя ли въобще да научиш нещо ново?
— Научих, че за прегледа на архивата на една търговска компания отива много време — рече с въздишка Джак. — Дори когато компанията е малка. А след тези продължителни усилия нямаше никаква награда. По един перверзен начин се надявах, че последната доставка от Турция вече е на пазара, просто за да натъркам носа на стария Клинт Ейбълард. Но не ми стигна сапуна. Цялата пратка е заключена в един от складовете в Куинс.