Запален до крайност, Джак финансира няколко доста значителни подобрения на корта — нови плоскости с рингове, подсилени топки за игра на асфалт и най-важното — осветление с живачни лампи. Всичко това стори в знак на уважение към лидерите на кварталната общност, с които проведе предварителни преговори. В крайна сметка се споразумяха той да плати и за подновяването на останалата част от площадката. Не се поколеба нито за миг, тъй като сумата не беше голяма, а в замяна на това получаваше благословията на целия квартал.
Натисна педалите и се понесе покрай високата мрежеста ограда, която разделяше корта от уличния тротоар. Спря някъде около центъра и се подпря на един от металните стълбове без да вдига крака от педалите. Както очакваше, на корта се водеше разгорещен баскетболен двубой. Играчите буквално летяха по сивия асфалт.
— Хей, док! — извика един от тях. В квартала той беше известен единствено с прозвището „док“. — Къде се губиш, бе човек? Няма ли да си домъкнеш задника дотук, а?
Гласът принадлежеше на Уорън Уилсън — младеж с атлетична фигура и бръсната глава, който ловко дриблираше с топката край страничната линия. Той беше част от новосформиран тим, който чакаше реда си.
— Нямам време — извика в отговор Джак.
Уорън се откъсна от групата и тръгна към него. Последва го Флаш — един дългуч, чиито умения с топката бяха горе-долу като на Джак. Но Уорън беше с няколко нива над тях.
Джак кимна на Флаш и онзи отвърна на поздрава. Приблизително еднакви по сила, те често се пазеха взаимно, когато играеха един срещу друг. Флаш имаше неприятния навик да вкарва решителните точки за победата, съответно Джак се амбицираше да не му позволява това. На тази база се развиваше и съперничеството между двамата.
— В осем и половина имам среща с Лори, при това чак на другия край на града — поясни Джак.
— Събрахме страхотно отборче — обади се с неочаквано мелодичен баритон Флаш. — Аз, Уорън, Плюнката и Рон… Ако успееш да се преоблечеш за рекордно кратки срокове, може би ще ти запазим мястото… Очертава се страхотно мачле!
— Изкушението не е малко — призна с въздишка Джак.
— Ще ги размажем тези, дето печелят в момента — процеди през зъби Уорън. — Няма как да не го направим. Но ти бързай, защото ще закъснееш…
Джак хвърли поглед на часовника си, после очите му пробягаха по корта. Изкушението беше огромно, но разумът надделя. Дори да изиграеше само един мач, пак щеше да закъснее за срещата в „При Елио“ на другия край на града.
— Съжалявам, но тази вечер няма да стане — поклати глава той.
— Натали все ме пита кога ще се видим, но вие с Лори буквално изчезнахте — подхвърли Уорън.
— Тази вечер ще си поговоря с нея — обеща Джак. Всъщност, изобщо не беше сигурен как ще се развият нещата. Не знаеше каква е тайната на Лори, но подозираше, че тя има нещо общо с преместване Бог знае къде, най-вероятно на Западното крайбрежие. Лицето му изведнъж се разкриви при мисълта, че младата жена може да замине.
— Хей, човече, добре ли си? — забеляза това Уорън и се приведе към оградата.
— Да, да, нищо ми няма — тръсна глава Джак.
— Нещата с Лори вървят, нали? Искам да кажа — не сте се счепкали за нещо…
— Не, всичко е наред — отвърна Джак. После изведнъж се сети, че през последния месец почти не беше излизал с Лори.
— Като те гледам такъв ми се струва, че имаш остра нужда от едно здраво изпотяване на корта — процеди Уорън. — Затова идвай тук в момента, в който се освободиш…
— Прав си, имам такава нужда — кимна Джак. — Утре вечер съм тук!
Каза довиждане и прекоси по диагонал уличното платно. Спря пред входа на блока и заключи велосипеда си за парапета, просто защото нямаше смисъл да го качва догоре. Влезе в банята направо от входната врата.
Взе един бърз душ и се изправи пред ограничения си гардероб. Обзе го глупава нерешителност, макар че избор почти нямаше. Не помнеше кога за последен път е бил изправен пред решението какво да облече. В крайна сметка навлече обичайните джинси, а нагоре облече риза на квадратчета, плетена вратовръзка в тъмносин цвят и сако от туид с кожени парчета на лактите. Среса набързо късо подстриганата си коса, огледа се за последен път и излезе.
Прекосяването на парка мина без произшествия. Излезе на Пето авеню и пое на юг. Смени посоката чак на Четиридесет и осма, от която се прехвърли на Второ авеню. Ресторантът беше няколкостотин метра по-нататък. Джак слезе от колелото с леко омекнали крака и старателно го заключи. Насочи се към входа на заведението и неволно се запита защо се вълнува толкова.