Минута по-късно останаха сами. Джак вдигна чашата с издължено столче, Лу стори същото. Чукнаха се без да кажат нищо. Джак се напъна да измисли някакъв духовит тост, но нищо не му дойде на ум.
— Предполагам, че е хубаво — промърмори Лу след като отпи една глътка. — Но аз не разбирам от шампанско. Винаги съм мислил, че това е нещо, с което се пръскат победителите в разни състезания…
— И аз — промърмори Джак, отпи от чашата и в същия миг забеляза Лори. Беше облечена в костюмче от черно кадифе с плътно прилепнал панталон, който подчертаваше женствената й фигура. На шията й имаше триъгълно колие от перли, свежест лъхаше от усмихнатото й лице. Джак беше толкова захласнат, че за малко не се задави с шампанското.
Двамата с Лу се изправиха почти едновременно. Мястото беше толкова тясно, че чашата на Лу се разклати и част от шампанското се разля върху покривката. За късмет Джак беше станал заедно със своята.
— Каква загуба! — изпъшка Лу.
Лори се разсмя, взе една салфетка и попи виното. Келнерът изникна до нея, готов за помощ.
— Благодаря ви, че сте тук — рече Лори и им лепна по една целувка на бузата.
Едва в този момент Джак си даде сметка, че тя не е сама. На крачка от нея стоеше мургав мъж с гъста чуплива коса и сърдечна усмивка, която разкриваше изненадващо бели зъби. На ръст беше малко по-висок от метър и седемдесет, колкото беше Лори, но от цялата му фигура се излъчваше сила и авторитет. Беше някъде около възрастта на Джак. Тъмният му костюм беше с такава кройка, че в сравнение с него дрешката на Лу изглеждаше купена от битака. От джобчето на сакото му се показваше ярка копринена кърпичка.
— Искам да ви представя Пол Садърленд — каза Лори и гласът й издайнически потрепна.
Джак стисна ръката на непознатия веднага след Лу. Очите им се срещнаха и той неволно потрепна. Ирисите на Пол бяха огромни и някак неусетно се сливаха със зениците. Бяха тъмни и бездънно дълбоки, като черен мрамор. Ръкостискането му беше здраво и решително.
— Но защо стоим? — засуети се Лори.
Реакцията на Пол беше светкавична, ръцете му изтеглиха стола пред дамата. Лори се настани, последвана от останалите. Келнерът бързо напълни с шампанско и новите две чаши, кацнали неусетно на масата.
— Предлагам да пием за приятелството — каза Лори.
— Оле, оле! — засмя се Пол.
Докоснаха чашите си и отпиха по глътка, после настъпи миг на изпълнено с неудобство мълчание. Джак и Лу нямаха представа защо приятелката им е поканила на вечеря един абсолютно непознат мъж, пък и нямаха куража да попитат.
— Уф — въздъхна след известно време Лори. — Денят беше отвратителен, нали Лу?
— Абсолютно — кимна Лу.
— Пол, надявам се, че нямаш нищо против да си поговорим на служебни теми — подхвърли Лори и без да чака отговор продължи: — Двамата с Лу цял ден нищихме случая с онзи скинар, за който ти споменах…
— Нямам нищо против — отвърна с усмивка Пол. — Положително ще ми бъде интересно, тъй като едно време гледах с удоволствие сериалите, в които участваха съдебни лекари…
— Пол е бизнесмен — поясни Лори.
Джак и Лу едновременно кимнаха с глави. Джак очакваше допълнителни разяснения относно конкретния бизнес на Пол, но Лори смени темата.
— Днес научих много неща за войнстващата десница, които просто не бих искала да зная — въздъхна тя. — Особено за екстремистките милиции и скинарите…
— А аз не знаех нищо за ролята на музиката в скинарското движение — добави Лу.
— Това, което ме учудва и плаши, е националния характер на десните милиции — продължи Лори. — Според специален агент Гордън Тирел в страната има около четиридесет хиляди въоръжени лумпени, които само Господ знае какво чакат…
— Според мен чакат властта да се самовзриви от огромната бюрокрация, която я задушава — намеси се Пол. — Нещо като неутронна звезда. А после тези, които наричат себе си „привърженици на оцеляването“ не само ще оцелеят, но и ще получат шанс да застанат начело.
— Доколкото разбрах, те не са пасивни наблюдатели, които чакат своя час — подхвърли Лори. — Агент Тирел твърди, че след разпадането на съветската империя главната опасност за САЩ идва именно от най-десните противници на правителството.
— Реваншизмът също — добави Лу. — Спомнете си за Тимъти Маквей, който открито призовава да се атакува правителството заради полицейския ред срещу „последователите на Давид“ в Уако, Тексас…
— По онова време си мислех, че Тимъти Маквей е една аномалия — направи гримаса Лори. Но това се оказа една илюзия, която ме кара да потръпвам. В страната има четиридесет хиляди потенциални дубльори на Тимъти Маквей и никой не знае къде и кога ще бъде нанесен следващия удар…