— Или с какво — добави Джак. — Нали помните лекцията на Стан Торнтън от Комисията за извънредни ситуации? Никак не е изключено някой от тези побъркани да се докопа до оръжие за масово унищожение.
— И тогава Господ да ни е на помощ — мрачно поклати глава Лори.
— Гордън Тирел изобщо не поставя междуметието „ако“ — отново поде Лу. — Неговият отдел за борба с тероризма счита, че въпросът е „кога“. Достатъчно е само да си представим как се съхраняват ядрените оръжия в бившия Съветски съюз.
— Хей, я да поръчаме вечерята — тръсна глава Лори. — Защото ако продължаваме още малко на тази тема, положително ще си изгубя апетита.
Келнерът се появи със светкавична бързина. Ръцете му ловко пръснаха по масата обемистото меню със специалитети, след което допълниха чашите с шампанско. Изслуша поръчките на клиентите си и безшумно се оттегли по посока на кухнята.
Джак се обърна към Лори:
— Един последен въпрос, свързан с твоя скинар — след аутопсията можеш ли да предложиш нещо полезно на хората от ФБР?
— Не съвсем — въздъхна Лори и хвърли поглед към Лу: — Нали?
— Мнението ти, според което порезните рани са били направени от нож със счупен връх, може би ще помогне — намеси се Лу. — Естествено, ако този нож се появи… От полза може да бъде и изваденият от мозъка куршум, но трябва да изчакаме балистичната експертиза. А фактът, че при разпъването на кръст са били използвани произведени в Полша гвоздеи, няма да ни бъде от полза. Вече научих, че такива гвоздеи се продават из цялата страна.
— Значи АНА, или Арийската народна армия, все още не е известна в метрополията? — попита Джак.
— Страхувам се, че е така — кимна Лу. — Лъч на надежда е фактът, че трафикът на тези типове в Интернет бележи рязко понижение. Надяваме се, че са прекратили подготовката на това, което са планирали…
— Аз също — рече Джак.
Започнаха да пристигат мезетата, келнерът разля и червеното вино. За известно време разговорът стихна, тъй като всички се бяха концентрирали в чиниите си. Джак час по час хвърляше скрити погледи към Лори, но тя упорито отбягваше да го гледа в очите.
— Я кажи за твоя случай от днес — подкачи го по едно време тя. — Чух, че бил доста интересен…
— Не толкова интересен, колкото изненадващ — прочисти гърлото си Джак. — Става въпрос за вдишване на антракс…
— Антракс ли? — вдигна глава Лу. — Не е ли това потенциално биологическо оръжие?
— Разбира се, че е — кимна Джак. — Но за съжаление, или може би за късмет, произходът на антракса в този случай е съвсем прозаичен. Жертвата се занимавала с внос на килими от Турция, където синята пъпка е широко разпространена. Поредната доставка е пристигнала няколко дни преди смъртта му. Случаят е единичен, а килимите са надеждно заключени в един склад в Куинс. Толкоз по въпроса. Дори не успях да разтревожа главния епидемиолог на града.
— Да благодарим на Бога за малките услуги, които ни прави — с облекчение въздъхна Лори.
— Амин — пропя Лу.
Сервираха предястията. Разговорът се завъртя около неутрални теми. Забавянето на въпроса, станал причина за тази вечеря, само усили любопитството на Джак. То бавно започна да се размесва и с известна доза притеснение, вероятно защото Лори и Пол открито демонстрираха близостта помежду си. То личеше в поредица от дребни неща — например начинът, по който тя докосваше ръката му, или пък салфетката, с която той отстрани някакъв остатък от храна върху горната й устна. Според Джак подобни прояви на интимност бяха не на място, просто защото нямаше начин двамата да се познават от по-дълго време.
Накрая, след като сервираха и кафето, Лори почука с вилицата си по чашата за вода. Пол пусна една самодоволна усмивка и се облегна назад. Беше ясно, че предвкусва добро забавление.
— Предполагам отдавна се питате защо ви поканих тази вечер — започна Лори.
И през ум не ми е минавало да се питам, възрази мислено Джак, но пулсът му започна да се ускорява.
— Не знам как точно да се изразя, но… — Лори млъкна и хвърли безпомощен поглед към Пол, който само сви рамене.
— Или изплюй камъчето, или започвам да лая! — тръсна глава Джак.
— Преди всичко дължа извинение и на двама ви — възвърна самообладанието си Лори и ги изгледа в бавна последователност. — Съжалявам, че ви позвъних толкова рано, поне по тукашно време…
Джак объркано примигна. Защо й е да внушава, че се движи по друго време, а не по местното?
— Обяснението е просто — обадих ви се от Париж, Франция. Двамата с Пол отскочихме дотам за уикенда, а аз ви звъннах от летището, малко преди да се качим на конкорда за обратния полет до Ню Йорк…