След известно време го хванаха нервите и започна да крачи напред-назад. Пред Кърт беше категоричен, но на практика нямаше никаква представа какво ще стане когато Кони погълне токсичната доза. Един от най-сериозните му проблеми беше дозировката. Нямаше абсолютно никаква представа какво количество отрова да използва. Възнамеряваше лекичко да поръси сладоледа и да се надява на добър резултат. От друга страна имаше опасност това количество да се окаже недостатъчно. Ако Кони само се разболее, ченгетата бързо щяха да му щракнат белезниците, откривайки лабораторията в мазето.
На вратата се почука и той неволно подскочи. Сърцето му прескочи един такт, ръката му лекичко повдигна щорите. За щастие отвън беше момчето с поръчката. Юри му отвори, плати сметката и пое пакетите. Двете пици бяха във фолио и още пареха.
Разчисти масата от предишните опаковки. В средата постави пиците, а около тях подреди салатата, двете кафета и кутията със сладолед. Разбира се, интересът му беше насочен към последната. Бръкна в книжната торбичка и я извади. Беше мека. За разлика от пицата, тя не беше увита в предпазно фолио.
Вдигна глава и се огледа, после напусна кухнята и пристъпи на пръсти към вратата на Кони. Телевизорът продължаваше да гърми, признаци на движение липсваха. По всяка вероятност жена му не беше мръднала от леглото.
Върна се в кухнята и внимателно повдигна капака на пластмасовата кутия. Съдържанието й беше гладко, без нито една вдлъбнатина. Възникна въпроса как да добави отровата, без това да си личи. Не искаше да я сложи на едно място, защото Кони би могла да я усети и да я изплюе. След като разсъждава известно време, Юри извади една купа от шкафа и обърна съдържанието на кутията в нея. После измъкна епруветката, затаи дъх и лекичко напръска сладоледа.
В един момент обаче ръката му трепна и епруветката се изпразни.
— Какво толкова, по дяволите! — рече си той. Ако предварителните му изчисления бяха верни, това можеше да се окаже една наистина огромна доза — вероятно напълно достатъчна, за да ликвидира всички обитатели на Брайтън Бийч…
Пусна епруветката в умивалника и насочи струята върху нея. После взе една вилица и започна да разбърква сладоледа в купата. Когато прецени, че отровата вече е проникнала достатъчно добре, започна да го пресилва обратно с помощта на супена лъжица. Тази работа се оказа неочаквано трудна, но в крайна сметка успя да напълни пластмасовата кутия почти догоре. Направи още малко усилия да залепи капака и се отдръпна да огледа произведението си. На пръв поглед всичко изглеждаше наред.
Изми купата с необичайно старание, но въпреки това взе решение да не я използва повече. После реши, че веднага след вечерята ще изхвърли както нея, така и използваните прибори.
Изми ръцете си за последен път, взе кутиите с пепероните и сладоледа и тръгна към стаята на Кони.
— Тия пак се забавиха — отбеляза тя, видяла го да се изправя на прага.
— Къде да я оставя? — попита Юри.
— Ей тук, на пода — промърмори Кони без да отделя очи от екрана.
Юри се наведе и остави храната на килима. Върху кутията със сладоледа постави предварително приготвената лъжица, после бавно се изправи. В този момент Кони се обърна да види какво е направил.
— Хей, не искам този сладолед! — капризно сви устни тя.
— Какво… Какво искаш да кажеш? — заекна от изненада Юри.
— Искам да кажа да го сложиш в шибания хладилник! — раздразнено викна Кони. — Ще го изям след пицата, но не искам да се разтопи!
— Добре — кимна с облекчение Юри, вдигна кутията и лъжицата и тръгна към вратата. — Викни ми когато го поискаш…
Кони склони глава на една страна, сбърчи вежди и заби подозрителен поглед в лицето му.
— Ей, човече, какво ти става бе? — попита тя. — Никога не си бил толкова любезен!
— Нали ти казах, че изпитвам чувство на вина — сви рамене Юри.
— Няма да е зле, ако по-често се чувстваш така — ухили се жена му, после отново извърна поглед към екрана.
Юри се върна в кухнята, тикна сладоледа във фризера и дари жена си с една бекрайно дълга тирада от пиперливи руски ругатни. Слепоочията му пулсираха — сигурен признак, че се нуждае от няколко солидни глътки водка. Нощта май наистина щеше да бъде тежка…
— Млъкнете, по дяволите! — изрева Кърт по посока на неспокойната тълпа. Беше свикал събрание на Арийската народна армия, присъстващите се бяха натикали в залата за билярд на бар „Бяла гордост“. Собственикът се казваше Джеф Конъли, стар приятел на Кърт. Без да членува официално в групата, той поддържаше с цялата си душа каузата на АНА, като особено много държеше на нейните антиправителствени, античернокожи, антисемитски, антилатино, антиимиграционни и абсолютно всички останали „анти“, за които човек можеше да се сети. Когато ръководството на АНА искаше да проведе някакво мероприятие, Джеф с готовност разчистваше задния салон.