— Пресвети Боже! — поклати глава Джак.
— Нямаме представа кога, къде и какво ще се случи — добави Гордън. — Надяваме се, че те само се перчат — както правят повечето подобни формирования. Но все пак не искаме да рискуваме. Правим всичко възможно да бъдем информирани за намеренията им. Както е известно, контраразузнаването е най-доброто средство за борба с тероризма. Поддържаме връзка с хората, които отговарят за извънредните ситуации в този град, но за съжаление не можем да им предложим кой знае какво.
— В момента единствената ни позитивна улика е този мъртъв скинар — каза с гримаса Лу. — Много се надяваме, че след аутопсията ще научим повече неща, каквито и да са те…
— Искате от мен да направя тази аутопсия веднага? — попита Джак. — Няма проблеми. Имах намерението да обърна внимание на един случай на инфекциозно заболяване, но той може да почака…
— Помолих Лори да я направи — поясни с изчервяване Лу. Разбира се само дотолкова, доколкото позволяваше тъмната му кожа на жител на Южна Италия. — И тя се съгласи…
— Кога си разговарял с Лори? — втренчи се в него Джак.
— Тази сутрин.
— Наистина ли? Вероятно си я хванал у дома…
— На практика тя ми се обади — поясни Лу. — Хвана ме на мобилния…
— В колко часа беше това?
Лу се поколеба.
— Не беше ли някъде около четири и половина? — притисна го Джак. Мистерията около Лори се сгъстяваше.
— Някъде там — призна Лу.
Джак го хвана за лакътя и го поведе към съседното помещение.
— Моля да ни извините — обърна се той към Гордън и сержант Мърфи.
В телефонната централа беше спокойно. Марджъри Занковски им хвърли един кос поглед и продължи да си плете. По това време на деня никой не се обаждаше.
— Лори се обади и на мен по това време — прошепна Джак. — Всъщност, тя ме събуди. Не се оплаквам, а дори обратното — радвам се. Изтръгна ме от един ужасен кошмар. Знам, че беше точно четири и половина, защото погледнах часовника…
— Е, на мен се обади малко по-късно — подхвърли Лу. — Да речем, че е било четири и тридесет и пет… Не помня точно, тъй като тази нощ имахме страшно много работа.
— За какво ти позвъни? — попита Джак. — Ти не се ли изненада от необичайния час?
Лу закова черните си очи в лицето му. Очевидно се колебаеше дали да сподели това, което знае.
— Добре де, може би не е коректно да те разпитвам по този начин — шеговито разпери ръце Джак. — По-добре да ти кажа защо потърси мен. Покани ме на вечеря, ето защо. Искала да обсъдим нещо важно. Това говори ли ти нещо?
— Не — изпусна въздуха от гърдите си Лу. — Абсолютно същото каза и на мен. В смисъл, че и мен ме покани на вечеря…
— А стига, бе! — втренчи се в него Джак. — Майтап ли си правиш с мен?
Лу поклати глава.
— Ти какво й отговори?
— Казах, че ще отида — отвърна Лу.
— А за какво според теб щяхте да си говорите?
Лу отново се поколеба. Неудобството му ставаше видимо.
— Надявах се, да ми каже колко много й липсвам… Нещо такова.
Джак се плесна по челото. Беше шокиран от простото откритие, че Лу е влюбен в Лори. Това щеше да донесе и усложнения, просто защото и самият Джак на моменти се чувстваше по същия начин, макар че упорито отказваше да си го признае.
— Не казвай нищо — вдигна ръка Лу. — Знам, че всичко това ти звучи налудничаво. Но понякога ми е много самотно и се радвам на нейната компания. Освен това тя много харесва децата ми…
Джак свали ръка от челото си и я положи върху рамото му.
— Не мисля, че в това има нещо налудничаво — промърмори той. — Напротив. Просто се надявах, че ще хвърлиш някаква светлина върху поведението й…
— Предлагам да попитаме самата нея — сви рамене Лу. — Тя ме предупреди, че мъничко ще закъснее…
— „Мъничко“ може да означава и до довечера — предупреди го Джак. — Не се ли изрази по-конкретно?
— Не.
— И това е странно — въздъхна Джак. — Вдига ни в четири и половина, а след това закъснява за работа…
Лу само сви рамене.
Дълбоко озадачен от странното поведение на Лори и мислите за тероризма, Джак се върна в стаята за идентификации. Тази комбинация беше много странна. Осъзнал, че за момента нищо не може да направи, той вдигна Вини, който отново беше разтворил вестника. Вече беше започнал да се настройва за предстоящата работа.
Минаха покрай офиса на Джанис Джагър и той надникна през вратата.
— Здрасти. Искам да ти благодаря за добрата работа по случая Папарис…
Джанис вдигна глава. Торбичките под очите й бяха големи и увиснали, както винаги. Кога спи тази жена и дали изобщо го прави, неволно се запита Джак.
— Благодаря — отвърна тя.
— Не е зле да си починеш малко — посъветва я той.