— Люсиен! — прошепна тя.
— Любовта се възвръща, жената идва на себе си — изрече духовникът с горчивина.
В този момент жертвата на парижката порочност забеляза облеклото на спасителя си и каза с усмивката на дете, успяло да получи желания предмет:
— Значи, няма да умра, без да съм се примирила с бога!
— Ще можете да изкупите греховете си — отвърна духовникът, като намокри челото й с вода и я накара да вдъхне етер от едно шишенце, което бе намерил в стаята.
— Чувствувам, че вместо да ме изостави, животът отново нахлува в мен — каза тя, като видя грижите му, и с непринудено движение изрази признателността си.
Тази именно прелестна пантомима, към която биха прибягнали грациите от гръцката митология, за да прелъстят някого, оправдаваше напълно прякора на странната девойка.
— По-добре ли се чувствувате? — запита духовникът, след като й даде да изпие чаша подсладена вода.
Този човек сякаш бе свикнал с подобни места, той познаваше всичко. Бе като у дома си. А привилегията да се чувствуват навсякъде у дома си е дадена само на кралете, на проститутките и на крадците.
Изповедта на едно „Плъхче“
— Като се съвземете напълно — поде този странен свещеник, след като помълча малко, — ще ми кажете какво ви подтикна да извършите последното си престъпление — този опит за самоубийство.