При вида на документа конвулсивно треперене, причинено от неочакваното щастие, разтърси така непринудено Естер, че на устните й се появи застинала усмивка, като у лудите. Свещеникът спря да говори, погледна това младо същество, за да види дали, като е лишено от страшната сила, която покварените извличат от самата поквара, и се е възвърнало към крехката и неустойчива първична човешка природа, ще може да устои на толкова вълнения. Като измамна куртизанка, Естер би могла да изиграе една комедия, но след като си бе възвърнала невинността и се показваше каквато е, тя можеше да умре, тъй както оперираният слепец може, пак да загуби зрението си, ако бъде изложен на ярка светлина. В този момент духовникът прозря до дъно човешката природа, но запази страшното си непроницаемо спокойствие — сякаш бе студена, бяла, стигаща до небето планина, сурова, с гранитни склонове и все пак благотворна. Проститутките са същества по начало непостоянни, без причина преминават от най-тъпа недоверчивост към пълно доверие. В това отношение те стоят по-долу и от животните. Крайни във всичко — в радостта, отчаянието, вярата в бога или неверието, те почти всички биха стигнали до лудницата, ако смъртността, която е голяма сред тях, не ги косеше и ако щастливата случайност не извличаше една или друга измежду тях над тинята, в която живеят. За да се проникне до дъното на мизерията в ужасния им живот и да се прецени докъде могат да стигнат тези същества в безумието си, би трябвало да се види възхитителният и буен екстаз на Ла Торпий на колене пред свещеника. Нещастното момиче разглеждаше освободителния документ с изражение, пропуснато от Данте и надминаващо въображението му в неговия Ад. Със сълзите настъпи, и реакцията. Естер се изправи, обви ръце около шията на този човек, склони глава на гърдите му, обля ги със сълзите си, целуна грубия плат, който покриваше това желязно сърце, сякаш искаше да проникне вътре в него. После улови ръцете му и ги обсипа с целувки; в свещения изблик на признателността си бе по котешки гальовна, нарече го с най-мили имена; заедно със сладките думи повтори хиляди пъти с най-различни интонации: „Дайте ми го!“; тя така бързо го обгърна с нежността си и го очарова с погледите си, че го обезоръжи; най-сетне успя да приспи гнева му. Свещеникът разбра как тя е получила прозвището си; разбра колко е трудно да се устои на чара й, отгатна в миг защо я обича Люсиен и какво е съблазнило поета в него. Подобна страст крие, между другите си прелести, стръв, остра като копие, привличаща преди всичко възвишената душа на артиста. Необясними за тълпата, такива чувства се обясняват напълно с жаждата за идеална красота, с каквато се отличават творческите натури. Не напомня ли това донякъде ангелите, на които е възложено да изведат грешниците към доброто? Каква съблазън да внесеш хармония между нравствената и физическата красота! Каква гордост, ако успееш! Какво прекрасно дело, в което работиш единствено с любовта! Подобни връзки, прославени между другото чрез примера на хора като Аристотел, Сократ, Платон, Алкивиад, Цетегус и Помпей и считани за чудовищни от простаците, се пораждат от чувството, подтикнало Луи XIV да построи Версай и тласкащо мъжете към всякакви разорителни начинания, като например да превърнеш миазмите на едно блато в куп благоухания, заобиколени от изворни води, да изградиш езеро на някакъв хълм, както направи принц дьо Конти в Ноантел, или гледки от Швейцария в Касан, като финансиста Бержьоре. С една дума, това означава нахлуване на изкуството в областта на нравствеността.
Засрамен, че се е поддал на тази нежност, свещеникът отблъсна рязко от себе си Естер, която седна също така засрамена, защото той й каза: „Вие сте си останали куртизанка.“ После хладнокръвно сложи документа отново в пояса си. Като дете, което има едно-единствено желание, Естер не откъсваше поглед от онова място в пояса, където остана документът.