— О, да, за мое нещастие. Да видиш майка и дъщеря заедно, е наше най-голямо изпитание, то събужда разкаянието, стаено в потайните кътчета вътре в нас и разяждащо сърцата ни!… Много добре зная какво ми липсва.
— Добре тогава, знаете как трябва да изглеждате следната неделя — каза свещеникът, като стана.
— О — рече тя, — научете ме една истинска молитва, та да мога да се помоля на бога.
Трогателно бе да гледаш как свещеникът караше тази жена да повтаря „Ave Maria“ и „Pater Noster“ на френски.
— Много е хубаво — каза Естер, след като бе повторила без грешка тези две прекрасни и известни молитви — израз на католическата вяра.
После, когато свещеникът си тръгваше, запита:
— Как се наричате?
— Карлос Ерера, испанец съм и съм изгонен от родината си.
Естер хвана ръката му и я целуна. Но това не бе вече куртизанката, а ангел, възраждащ се след падението си.
Портрет, който Тициано би желал да нарисува
В началото на март тази година пансионерките в един манастир, прочут с благородническото си и религиозно възпитание, забелязаха в понеделник сутринта, че прелестната им група се е увеличила с една новодошла, чиято красота се наложи по безспорен начин не само сред другарките й, но и в отделните съвършенства, които можеха да се открият у всяка от тях поотделно. Във Франция е извънредно рядко, да не кажем невъзможно, да се срещнат описаните в персийските стихове и както казват, гравирани в сарая тридесет прочути съвършенства, необходими на жената, за да бъде истинска красавица. Но дори всички те да не се намират заедно, все пак се срещат отделни прелестни подробности. Що се отнася до внушителната съвкупност, която скулптурното изкуство цели да предаде и която е изваяло в някои редки композиции, като статуята на Диана и на Калипига, тя е привилегия на Гърция и Мала Азия. Естер водеше потеклото си именно от тази люлка на човешкия род, родина на красотата: майка й бе еврейка. Макар и често смесени с други народи, евреите имат сред многочислените си племена залежи на красота, в която се е запазил прекрасният азиатски тип. Когато не са отблъскващо грозни, те притежават прекрасната характерност на арменското лице. Естер можеше да спечели наградата в сарая, у нея и тридесетте красоти се бяха съчетали хармонично. Вместо да се отрази на съвършенството на формите, на свежестта на обвивката, странният й живот й бе придал някаква неуловима женственост: гладката и твърда тъкан на зеления плод бе изчезнала, но топлите тонове на зрелостта не бяха още настъпили, цъфтежът продължаваше. Още няколко дни, прекарани в разпуснатост, и тя щеше да напълнее. Това изобилие от здраве, това животинско съвършенство у същество, у което сладострастието е заместило мисленето, трябва да е нещо забележително в очите на физиолозите. Вследствие на редки обстоятелства, да не кажем съвсем редки у младите момичета, неимоверно изящните й ръце бяха меки, с прозрачна белота като у жена, родила второто си дете. Тя имаше краката и прочутите коси на херцогиня дьо Бери, които ничия фризьорска ръка не е можела да задържи, толкова са били гъсти и така дълги, че разпуснати до земята, са се навивали на масури. Естер беше със среден ръст, което позволява да превърнеш една жена в играчка, да я вдигаш, оставяш и носиш без умора. Кожата й, изящна като китайска хартия, с топъл кехлибарен цвят, нюансиран от кръвоносните съдове, бе бляскава, без да е суха, мека, без да е влажна. Крехка привидно, но извънредно жизнена, Естер привличаше веднага вниманието с една особеност, запечатана в най-добрите картини на Рафаело, тъй като Рафаело е художникът, който най-много е изучавал и най-добре е предал еврейската красота. Тази прелестна особеност се получаваше от дълбочината на очната дъга, в която окото се движеше сякаш неограничено и чиято извивка напомняше с точността си извивката на свод. А когато младостта положи чистите си и неуловими отсенки по един толкова красив свод с изписаните над него тънки вежди и прокрадналата се светлина остави в браздата под него светлорозова следа, там се разкриват съкровища от нежност и за най-взискателния любовник и красоти, които могат да хвърлят в отчаяние живописеца. Светлите гънки, в които сянката получава златисти оттенъци, жилавата и еластична като най-тънка мембрана тъкан са дело на върховните усилия на природата. Когато е спокойно, окото наподобява чудодейно яйце в гнездо от копринени нишки. Но щом страстите оставят въгленни сенки по тия тъй волни очертания, а скръбта набръчка мрежицата от жилчици, този образ навява страшна мъка.