— Добре са те нарекли волнодумците: ти можеш да съблазниш и бог-отец. Още няколко дена, няма как, а после и двамата ще бъдете свободни.
— И двамата! — повтори тя радостно и възторжено.
Наблюдавана отдалеч, тази сцена порази пансионерките и монахините; като сравниха сегашната Естер с предишната, те помислиха, че присъствуват на някакво вълшебно преображение. Съвсем променена, девойката бе пълна с живот. Тя се показа в истинската си обичлива природа, мила, кокетлива, закачлива, весела; с една дума, бе възкръснала!
Размисли
Ерера живееше на улица Касет, близо до църквата „Сен-Сюлпис“, към която се бе причислил. Със суровия си и строг стил тази църква подхождаше на испанеца, чиято религия имаше сродство с доминиканския орден. Жертва на лукавата политика на Фердинанд VII, той служеше на конституционната кауза, макар да знаеше, че предаността му би могла да бъде възнаградена само при възстановяването на Rey netto6. А Карлос Ерера се бе отдал телом и духом на придворната клика в момент, когато изглеждаше, че династията на Кортесите не може да бъде свалена. За хората подобно поведение бе белег на духовно превъзходство. Експедицията на херцог д’Ангулем бе завършила, в Испания царуване крал Фердинанд, а Карлос Ерера още не бе поискал от Мадрид възнаграждение за услугите си. Бранейки се от любопитството с дипломатично мълчание, той обясняваше престоя си в Париж със силната си привързаност към Люсиен дьо Рюбампре, благодарение на която младият човек дължеше кралската разпоредба за промяната на името си. Впрочем Ерера живееше като всички духовници, натоварени с тайни мисии, тоест съвсем незабелязано. Изпълняваше религиозните си задължения в „Сен-Сюлпис“, излизаше само по работа, и то винаги вечер, с кола. Денят му бе запълнен със следобедната почивка, която по испанския обичай става между две яденета и заема по този начин цялото време, през което Париж шуми, отрупан с работа. Пушенето на испански пури също изиграваше своята роля и с това се изразходваше толкова време, колкото и тютюн. Леността е прикритие, както и важното държане, което също е леност. Ерера обитаваше едно от крилата на къщата на втория етаж, а Люсиен живееше в другото крило. Двата апартамента бяха едновременно разделени и съединени чрез просторно помещение за гости, чието антично великолепие подхождаше както на сериозния духовник, така и на младия поет. Големи кичести дървета засенчваха градината. Домовете, избирани от духовни лица, се отличават с тишината и дискретността си. Жилището на Ерера можеше да се опише с две думи: монашеска килия. Блестящо с разкоша си и снабдено с изискванията на уютността, жилището на Люсиен съдържаше всичко, което налага елегантният живот на светски човек, който е поет и писател, при това славолюбив, покварен, горделив и суетен, неимоверно небрежен, а държащ на реда, един от онези незавършени гении, способни да изразят разни стремежи и идеи — което може би е едно и също, но съвсем безсилни да ги осъществят. Взети заедно, Люсиен и Ерера образуваха една политическа личност. Без съмнение там бе и тайната на връзката им. Възрастните мъже, у които жизнената енергия се е пренесла в областта на амбициите, често изпитват потребност от красиво оръдие, от млад и готов да действува човек, за да осъществят чрез него плановете си. Ришельо потърси много късно едно красиво, бяло и мустакато същество, за да го предложи на жените, които трябваше да забавлява. Без да е от хората, които могат да имат успех пред кралици, той направи опит да бъде обикнат както от майката на своя височайши господар, така и от кралицата, но зле разбран от някои лекомислени младежи, бе принуден да изгони вън от страната едната и да сплаши другата. Каквото и да прави човек, щом е честолюбив, все ще попадне на някоя жена, и то в момент, когато най-малко се надява да я срещне. Колкото и да е влиятелен големият политик, на него му трябва жена, която да противопостави на другите жени, тъй както холандците обработват диамантите с диамант. И Рим, по времето на величието си, се бе подчинил на тази необходимост. Животът на италианския кардинал Мазарини не се ли наложи с по-други белези в сравнение с живота на френския кардинал Ришельо? Като открива съпротива в лицето на големите френски велможи, Ришельо прибягва до сеч; той умира в разцвета на властта си, изхабен от този двубой, където единствен негов съратник е един калугер. Мазарини е гонен от обединилите се, въоръжени и от време на време побеждаващи буржоазия и дворянство, които обръщат в бягство дори и кралската фамилия; обаче министърът на Ана Австрийска не отрязва главата на никого, съумява да победи цяла Франция и да създаде Луи XIV, който довърши делото на Ришельо, като удуши със златни върви дворянското съсловие в големия Версайски дворец. Щом почина мадам дьо Помпадур, настъпи и краят на Щоазьол. Дали и Ерера се бе поучил от този опит във висшите кръгове? Бе ли си дал сметка за тия неща по-рано, отколкото бе сторил това Ришельо? Или бе избрал в лицето на Люсиен дьо Рюбампре човек като Сен-Мар, само че предан? Никой не можеше да даде отговор, нито да измери честолюбието на испанеца, както не можеше да се предвиди какъв ще бъде краят му. Подобни въпроси, задавани от хора, успели да надзърнат зад тази дълго време прикрита връзка, имаха за цел да проникнат в една страшна тайна, открита на Люсиен едва преди няколко дни. Карлос бе славолюбив за двама: това именно доказваше поведението му на хората, които го познаваха, и те до един смятаха, че Люсиен е негов незаконен син.