През една хубава вечер, когато Люсиен, седнал в кресло, съзерцаваше несъзнателно слънчевия залез през дърветата на градината и както правят потъналите в размисъл пушачи, изпускаше на равни и продължителни издишвания облаци благовонен дим, дълбока въздишка го извади от размислите му. Той се обърна и видя зад себе си абата, застанал прав, със скръстени ръце.
— Ти си бил тук? — възкликна поетът.
— Отдавна — отвърна духовникът — и мислите ми се покриваха с твоите…
Люсиен разбра смисъла на тези думи.
— Никога не съм се смятал за човек с железен характер, какъвто си ти. За мен животът е или рай, или ад; и ако случайно не е нито едното, нито другото, той ми досажда и аз скучая…
Как може човек да се отегчава, когато има пред себе си толкова прекрасни надежди…
— Ако не вярва в тях или ако са много смътни…
— Без глупости! — извика духовникът. — И за теб, и за мен ще бъде по-достойно да ми откриеш сърцето си. Между нас има нещо, което не трябва да съществува някаква тайна! Това продължава вече шестнадесет месеца. Ти любиш една жена.
— След…
— Една безпътна проститутка, наречена Ла Торпий…
— Е, и какво?
— Дете мое, бих ти разрешил да си намериш любовница, но от придворните дами, млада, красива, влиятелна, най-малко херцогиня. Бях ти избрал госпожа д’Еспар, за да я превърнеш без угризения в средство за преуспяване; защото тя нямаше никога да те разврати и щеше да те остави свободен… Но да любиш една проститутка от най-долна проба, когато нямаш като кралете власт да й дадеш благородническа титла, е огромна грешка.
— Аз ли съм първият, който се е отказал от честолюбивите си стремежи, увлечен от безумна любов?
— Добре — рече духовникът и подаде на Люсиен края на наргилето, който той бе изпуснал на земята, — разбирам язвителността ти. Не можеш ли да обединиш честолюбивите си намерения и любовта? В лицето на стария Ерера имаш човек, който като майка ти е безусловно предан, синко…
— Това ми е известно, приятелю — отвърна Люсиен, улови ръката му и я разтърси.
— Ти пожела да притежаваш залъгалките на богатите хора; получи ги. Искаш да блестиш и аз те насочвам към пътя на властта; целувам твърде изцапани ръце, за да ти помогна да напреднеш и ти ще напреднеш. Още малко и няма да ти липсва нито едно от нещата, които се харесват на мъже и жени. Прищевките са те разгалили, но умствено си останал мъж; разбрал съм те напълно и всичко ти прощавам. Само продумай и ще задоволиш мимолетната си страст. Аз разширих обхвата на живота ти, като вложих в него онова, което кара повечето хора да го обожават, а именно белезите на политическото влияние и на властта. Колкото сега си незначителен, толкова прочут ще станеш един ден; не трябва обаче да чупим инструмента, с който сечем пари. Разрешавам ти да вършиш всичко, но не и грешки, които биха убили бъдещето ти. Отварям пред тебе вратите на салоните в квартал Сен-Жермен, но ти забранявам да се търкаляш из уличните локви! Люсиен, в твой интерес ще бъда като желязна преграда в живота ти, от теб и заради теб ще понеса всичко! Ето, така превърнах неумението ти да играеш в живота в чувствителност на сръчен играч… (Люсиен вдигна глава с грубо и раздразнено движение.) Аз отвлякох Ла Торпий!
— Ти! — извика Люсиен.
В пристъп на животинска ярост поетът стана, хвърли в лицето на духовника покрития със злато и скъпоценни камъни край на наргилето и го блъсна толкова буйно, че събори този атлет.
— Аз — отвърна испанецът със същата ужасяваща сериозност и стана.
Черната му перука бе паднала. Голият като мъртвешка глава череп разкриваше истинския образ на този човек; той бе страшен. Люсиен остана седнал на дивана, с отпуснати ръце, потиснат и загледан глупаво в духовника.
— Аз я отвлякох — повтори Ерера.
— Какво си направил с нея? Отвлякъл си я на другия ден след маскения бал…
— Да, след оня ден, когато видях как типове, които не бих ритнал дори в…, оскърбяват човека, които ти принадлежи…
— Типове — прекъсна го Люсиен, — кажи по-скоро чудовища, пред които гилотинираните са ангели. Знаеш ли какво е направило горкото момиче за трима от тях? Единият е бил цели два месеца неин любовник; тогава тя била бедна и изкарвала прехраната си от тинята; той нямал и стотинка, бил като мене, когато ти ме срещна до самата река; тоя приятел ставал през нощта, отивал при долапа, където стояли остатъците от вечерята на Естер и ги изяждал; после тя открила хитруванията му; като разбрала, че го е срам, погрижила се да оставя повече храна и била много щастлива; тя сама ми го разказа във файтона, на връщане от Операта. Вторият я обрал, но преди да се досети за кражбата му, тя му заела една сума, която той все забравял да върне на нещастното момиче, макар че можел да го стори. Колкото пък до третия, тя му създала благосъстояние, като изиграла една комедия, където блести умът на Фигаро; представила се за негова жена и станала любовница на някакъв много влиятелен човек, който я взел за най-невинна буржоазка. Живот — на единия, чест — на другия, богатство — на третия, това са неща, които днес са всичко. А ето как й се отплатиха.