Виждайки, че пред този човек, на чиято съвест лежаха, ако не друго, поне едно светотатство и една фалшификация, Люсиен се държи като малко момче, Естер, тази осветена от любовта жена, почувствува в сърцето си дълбок ужас. Без да отговори, тя повлече Люсиен в стаята и го запита:
— Това да не е дяволът?
— Нещо по-лошо… за мене! — отвърна той бързо. — Но ако ме обичаш, гледай да ми бъдеш като него предана и го слушай, иначе те чака смърт…
— Смърт?… — рече тя още по-ужасено.
— Смърт — повтори Люсиен. — Уви! Сърненцето ми, няма смърт, която би могла да се сравнява с тази, която би ме постигнала, ако…
Като чу тези думи, Естер пребледня и почувствува, че и прилошава.
— Е, какво става? — извика им фалшификаторът-осквернител. — Не сте ли откъснали още листенцата на всички маргаритки?
Естер и Люсиен се показаха и без да посмее да погледне тайнствения мъж, горкото момиче каза:
— Ще ви се подчинявам както на господа-бога, господине.
— Добре — отвърна той, — за известно време ще можете да живеете щастливо и ще си правите само домашни и нощни тоалети, това ще бъде доста икономично.
Две прелестни домашни хрътки
Двамата влюбени се запътиха към трапезарията, но с едно движение Люсиеновият покровител спря красивата двойка.
— Току-що ви говорих за прислугата ви, дете мое — обърна се той към Естер, — нека ви я представя.
Испанецът позвъни два пъти. Двете жени, наречени от него Йороп и Азѝ, се появиха и причината за тези прозвища веднага стана ясна.
Азѝ, която, изглежда, бе родена на остров Ява, ужасяваше погледа с присъщия на малайците бакъреночервен цвят на плоското като дъска лице и с като че ли натикания навътре нос. Особеното разположение на челюстните кости придаваше на долната част на лицето прилика с едрите маймуни. Макар и ниско, челото й не бе без известна интелигентност — последица от навика да хитрува. Две светещи очички, които не ви гледаха направо, таяха тигрово спокойствие. Азѝ като че ли се боеше да не изплаши хората. Между бледосинкавите й устни се мяркаха ослепително белите й, но изкривени зъби. Изобщо животинското й лице изразяваше подлост. Косите, мазни и лъскави, като кожата на лицето, се спускаха в две черни плитки отстрана на скъпата й забрадка. На извънредно красивите й уши имаше по един едър кафяв бисер. Дребна, ниска, набита, Азѝ наподобяваше забавните изображения на китайците по техните паравани или по-точно — индийските идоли, чийто прототип сякаш не съществува, но винаги се открива от пътешествениците.
Тръпки побиха Естер при вида на това чудовище, препасано с бяла престилка върху вълнената рокля.
— Азѝ — каза испанецът, към когото тази жена вдигна глава с движение, сравнимо само с движението на кучето към господаря му, — това е господарката ви…
И той посочи с пръст към облечената в пеньоар Естер. Азѝ погледна към младата вълшебница с почти страдалческо изражение; в същото време обаче едно огънче, потушено между късите й трепкащи мигли, се понесе като огнено езиче към Люсиен, който напомняше небесен образ с великолепния си разтворен домашен халат, с ризата от холандско платно, и червения панталон, с турския фес на главата, изпод който се подаваха на едри къдрици русите му коси. Италианският гений може да си измисля Отело, а английският може да го изобразява на сцената; единствена природата притежава свойството да предаде в един само поглед най-пълен и най-богат израз на ревността в сравнение с всичко, създадено от Англия и Италия. Уловен от Естер, този поглед я накара да сграбчи испанеца за ръката и да забие в нея ноктите си като котка, едва задържала се да не падне в бездънна пропаст. Тогава испанецът изрече на някакъв непознат език две-три думи на това азиатско чудовище, което падна на колене, припълзя към краката на Естер и ги целуна.
— Тя не е проста готвачка, а майсторка, която може да накара дори и Карем7 да се вбеси от завист — каза испанецът на Естер. — Азѝ умее да готви всякакви гозби. Тя така ще ви издокара и най-обикновеното ястие от фасул, че ще се запитате дали ангелите не са го подправили с небесни треви. Сама ще ходи всяка сутрин на халите и ще се бие като демон, каквато е всъщност, за да получи продуктите на най-износна цена; сдържаността й ще умори и най-любопитните. Тъй като ще минавате за жена, ходила в Индия, Азѝ ще помогне много за разпространението на този слух; вие сте от онези парижанки, които могат да кажат, че са родени където си искат. Не смятам обаче, че трябва да се представяте за чужденка… Йороп, ти как мислиш?