Йороп представляваше пълен контраст с Азѝ, тъй като бе най-миловидната прислужничка, която Монроз би могъл да пожелае за своя партньорка на сцената. Стройна, наглед лекомислена, с муцунка като на невестулка, със свределовиден нос, Йороп имаше лице, изморено от парижката поквара, бледото лице на момиче, хранено със сурови картофи, лимфатично и жилесто, отпуснато и упорито. Подала напред краче, с ръце в джобовете на престилката, макар и на едно място, тя цяла трептеше, толкова бе подвижна. Като работничка и в същото време статистка в театъра, бе изкарала въпреки младостта си доста занаяти. Извратена като калугерките от манастирите-приюти за каещи се грешници, възможно бе тя да е обирала родителите си и да е отривала пейките на изправителната полиция. Азѝ вдъхваше страшен ужас, но човек я опознаваше за един миг, тя водеше родословието си направо от Локуста, докато Йороп вдъхваше безпокойство, което нарастваше, колкото повече човек използуваше услугите й; покварата й сякаш бе безпределна; и както казва народът, тя можеше да накара и планините да се сбият.
— Госпожата би могла да бъде от Валансиен — отвърна Йороп тихо и сухо, — и аз съм оттам. — После се обърна към Люсиен и с вид на сведуща запита: — Желае ли господинът да ни съобщи името, с което смята да се обръща към госпожата?
— Госпожа Ван Богсек — отговори испанецът, преобръщайки веднага името на Естер. — Госпожата е холандска еврейка, вдовица на един търговец и страда от чернодробно заболяване, донесено от Ява… Не е много богата, няма защо да се дразни любопитството.
— Богата е колкото да живее, има шест хиляди франка рента, а ние ще се оплакваме от стиснатостта й — каза Йороп.
— Точно така — одобри испанецът и кимна с глава. — Проклети шегаджийки! — продължи той заплашително, като улови разменените между Азѝ и Йороп погледи, които не му харесаха. — Помните ли какво ви казах? Вие обслужвате една кралица, дължите й уважение като на кралица, ще й бъдете верни, както сте предани на мене. Нито вратарят, нито съседите, нито другите наематели, с една дума, никой не трябва да знае какво става тук. Ваше задължение е да отклонявате всяко възникнало любопитство. А госпожата — добави той, слагайки едрата си космата длан върху ръката на Естер — не бива да допуска и най-малкото неблагоразумие, ако стане нужда, вие ще й попречите, но… все така почтително. Йороп, вие ще бъдете връзката с външния свят, ще се грижите за тоалетите на госпожата и ще гледате да не се харчат много пари. С една дума, никой, дори и най-безобидният човек, не бива да стъпва в това жилище. Вие двете трябва да се справите с всичко. А вие, малка хубавице — обърна се той към Естер, — когато пожелаете да излезете вечер с кола, ще кажете на Йороп, тя знае къде да ви потърси прислуга, защото ще имате слуга в ливрея по мой вкус, като ей тези две робини.
Естер и Люсиен не можеха и дума да кажат; те слушаха испанеца, и оглеждаха двете ценни личности, на които той даваше нарежданията си. На каква тайна се дължеше подчинението, предаността, изписани по тези две лица, от които едното бе така злобно закачливо, а другото — тъй безкрайно жестоко? Той отгатна мислите на Естер и Люсиен, застанали сякаш вцепенени, както биха изглеждали Пол и Виржини при вида на две страшни змии, и им пошепна на ухото с добродушния си глас:
— Можете да разчитате на тях, както на самия мене; доверявайте им се напълно, това ще ги поласкае. Хайде, малката, сложи масата — обърна се той към готвачката; — а ти миличка — каза на Йороп, — сложи още един прибор, тия деца могат да поканят поне на обед татко си.
След като двете жени затвориха вратата след себе си и се чу как Йороп снове насам-натам, испанецът отвори широката си длан и каза на Люсиен и Естер:
— В ръцете ми са!
Движение и думи, от които те побиваха тръпки.
— Откъде ги изнамери? — възкликна Люсиен.
— Е, по дяволите! — отвърна той. — Не съм ги търсил в подножието на троновете! Йороп е измъкната от калта и се страхува да не отиде пак там… Когато не сте доволни от тях, заплашвайте ги с господин абата и ще видите как се разтреперват като мишки, пред които се говори за котка. Аз съм укротител на диви зверове — добави той с усмивка.