— Вие ми приличате на демон! — възкликна мило Естер и се притисна към Люсиен.
— Дете мое, опитах се да ви дам на небето; разкаялата се проститутка обаче ще си остане завинаги заблуждение за църквата; дори да се намери такава, тя ще стане куртизанката в рая… Но от това вие спечелихте, защото хората ви забравиха и заприличахте на жена от доброто общество; в манастира научихте неща, които никога нямаше да узнаете в покварената среда, където се движехте… Нищо не ми дължите — продължи той, като видя прелестното изражение на признателност, изписано по лицето на Естер, — правех всичко това за него (и той показа Люсиен). Вие сте проститутка, ще си останете проститутка и ще умрете като проститутка, защото въпреки примамливите теории на животновъдите, човек си остава на тоя свят, каквото е бил. Човекът с гърбицата е прав. Вие сте родена за любов.
Както се вижда, испанецът бе фаталист подобно на Наполеон, Мохамед и мнозина големи политици. Странно нещо, почти всички делови хора имат склонност към предопределението, както повечето мислители клонят към провидението.
— Не зная какво съм — отговори Естер с ангелска кротост, — знам, че обичам Люсиен и ще умра, обожавайки го.
— Елате да обядваме — каза грубо испанецът — и молете бога Люсиен да не се ожени скоро, защото тогава няма вече да го видите.
— Неговата женитба ще бъде моята смърт — отвърна тя.
Естер пусна мнимия духовник да мине напред, за да не я види, като застава на пръсти и пошепва на ухото на Люсиен:
— Ти ли искаш да остана във властта на този човек, който е наредил на тия две хиени да ме пазят?
Люсиен наведе глава. Бедната девойка потисна мъката си и се престори на весела, но бе ужасно потисната. Трябваше да измине повече от година на постоянни и предани грижи, за да свикне с онези две ужасни същества, наречени от Карлос Ерера домашни хрътки.
Скучна глава, защото в нея се говори за четири години щастие
Държането на Люсиен след завръщането му в Париж носеше отпечатъка на толкова голяма дипломатичност, че трябваше да възбуди и възбуди завистта на всичките му предишни приятели, на които той си отмъсти само като ги караше да побесняват от успехите му, от безупречното му облекло и от начина му да държи хората на разстояние. Толкова общителният и излиятелен поет бе станал студен и сдържан. Дьо Марсе — човекът, когото парижката младеж бе приела за свой идеал — не влагаше в думите или в делата си повече мярка от Люсиен. А колкото, до ума му, той още на времето като журналист го, бе доказал. Дьо Марсе, на когото мнозина с удоволствие противопоставяха Люсиен, като показваха предпочитанията си към поета, прояви дребнавост и започна да се дразни. На почит сред хората, държащи властта, Люсиен до такава степен изостави всякаква мисъл за литературна слава, че остана безчувствен към успеха на романа си (повторно издаден под истинското му заглавие: „Стрелецът на Шарл IX“), както и към шума, вдигнат от сбирката сонети, озаглавена „Маргаритки“ и разпродадена от Дориа за една седмица.
— Този успех е посмъртен — отговори той засмяно на госпожица де Туш, която му поднесе поздравленията си.
Страшният испанец поддържаше с желязна ръка жертвата си по път, в чийто край умеещият да изчаква политически мъж, бива посрещнат с фанфари и с придобивките на победата. Люсиен бе наел ергенската квартира на Бодьонор, на кея Малаке, за да бъде по-близо до улица Тетбу, а менторът му се бе настанил в три стаи на четвъртия етаж в същата къща. Люсиен имаше вече само един кон за езда и за впрягане, прислужник и коняр. Всеки път, когато не се хранеше в града, отиваше на вечеря при Естер. Карлос Ерера наблюдаваше така зорко прислугата от дома на кея Малаке, че Люсиен не изхарчваше и десет хиляди франка годишно. Десет хиляди франка бяха достатъчни и за Естер благодарение на непрекъснатата и необяснима преданост на Йороп и Азѝ. Между другото Люсиен вземаше най-големи предпазни мерки на отиване и на връщане от улица Тетбу. Там той отиваше само с файтон, със спуснати пердета и винаги нареждаше колата да влезе вътре в двора. И понеже страстта му към Естер и съществуването на домакинството на улица Тетбу останаха напълно неизвестни за света, те не попречиха на нито едно негово начинание или познанства; той не изпусна никога нито дума по този деликатен въпрос. В това отношение грешките му с Корали, по време на първия му престой в Париж, го бяха поучили. Животът му придоби редовността на порядъчния човек, зад която могат да се потулят много тайни неща; в обществото оставаше всяка вечер до един часа сутринта; в къщи го намираха от десет до един следобед; след това отиваше в Булонската гора и ходеше на гости до пет часа. Рядко го виждаха пеша, така можеше да избегне бившите си познати. Поздравеше ли го някой журналист или някой от някогашните му другари, той отговаряше с кимване на глава достатъчно учтиво, така че да не обиди никого, но в поздрава му прозираше дълбоко презрение, убийствено за близките отношения при французите. Така той бързо се отърва от хора, които не му беше приятно да е познавал. Някаква стара омраза му пречеше да отиде у госпожа д’Еспар, която много пъти го бе канила на гости; когато я срещнеше у херцогиня дьо Мофриньоз, госпожица де Туш, графиня дьо Монкорне или другаде, държането му бе приятно учтиво. Тази ненавист, равностойна на ненавистта на госпожа д’Еспар, караше Люсиен да действува предпазливо; видяхме как, като си позволи да си отмъсти, той я разпали още повече, а това му докара сериозен упрек от страна на Карлос Ерера.