Выбрать главу

— Как така! — продължи Биксиу. — Че има ли нещо по-важно от това да се спаси едно голямо име от забравата и да се направи на изпадналата аристокрация дар от един талантлив човек? Люсиен, ти се радваш на уважението на печата; ти му беше най-хубавото украшение и ние ще те поддържаме… Фино, дай една уводна статия в „Парижки новини“! Блонде, от теб — една хитроумна тирада на четвърта страница! Да известим за появата на най-красивата книга на епохата: „Стрелецът на Шарл IX“! Да замолим Дориа да издаде скоро „Маргаритки“ — тези божествени сонети на френския Петрарка! Да вдигнем нашия приятел върху щит от обгербвана хартия, сътворителка и разрушителка на човешката репутация!

— Щом искаш да вечеряш, струва ми се, че нямаше нужда да употребяваш хиперболи и притчи за стария си приятел, сякаш той е някакъв глупак — каза Люсиен на Блонде, за да се отърве от тълпата, която застрашително растеше. И като се втурна към една жена, идваща насреща му, бързо изрече: — До утре вечер, при Лоантие.

— О-хо-хо! — каза Биксиу подигравателно, произнасяйки всяка сричка с различен тон, сякаш бе познал маската, към която се бе запътил Люсиен. — Заслужава си да се позанимаем с тази работа.

Ла Торпий5

Той проследи красивата двойка, мина пред нея, огледа я с проницателен поглед и се върна за голямо задоволство на всички тия завистливци, заинтересувани да узнаят откъде е дошла промяната в материалното състояние на Люсиен.

— Приятели — каза им Биксиу, — известен ви е успехът на господин дьо Рюбампре сред жените; жената бе някогашното „плъхче“ на де Люпо.

Една извратеност, забравена днес, но разпространена в началото на века, бе разкошът да имаш „плъхче“. Прякорът е вече остарял, но се е давал на десет-единадесет годишни деца, статисти в някой театър, най-често в Операта, подготвяни от развратниците за порока и безчестието. „Плъхчето“ било нещо като паж на сатаната, хлапе от женски пол, на което прощавали всякакви шеги. „Плъхчето“ можело всичко да си вземе; от него се пазели като от опасен звяр, но то внасяло в живота струя веселие, както някога в стара комедия скапеновци, сганареловци и фронтеновци. „Плъхчето“ струвало много скъпо: то не донасяло почести, нито принасяло полза и не създавало удоволствие. Модата на „плъхчетата“ минала толкова бързо, че днес малцина знаят за тази интимна подробност от светския живот преди Реставрацията до момента, в който неколцина писатели се заловиха с „плъхчетата“ като с нов сюжет.

— Как? Да не би, след като уби с любовта си Корали, Люсиен да ни е отнел Ла Торпий? — запита Блонде.

Като чу това име, маската с атлетическите форми направи неволно движение, което, макар и сдържано, не мина незабелязано за Растиняк.

— Не е възможно — отвърна Фино, — Ла Торпий няма пукната пара; Натан ми каза, че е заела хиляда франка от Флорин.

— Господа, моля ви се!… — намеси се Растиняк, мъчейки се да защити Люсиен срещу толкова отвратителни обвинения.

— Добре де — викна Верну, — бившият любовник на Корали, когото тя издържаше, да не би да е толкова превзет светец?…

— О, за мен хиляда франка са доказателство, че нашият приятел Люсиен живее с Ла Торпий — каза Биксиу.

— Каква непоправима загуба за цвета на литературата, науката, изкуството и политиката! — каза Блонде. — Ла Торпий е единствената проститутка, у която има заложби на красива куртизанка; не носи покварата на образованието: не знае нито да чете, нито да пише: тя щеше да ни разбере. Ние щяхме да дадем на нашето време един от онези великолепни аспазийски образи, без които не може да съществува нито една велика епоха. Вижте колко подхожда Дюбари на осемнадесети век, Нинон дьо Ланкло — на седемнадесети, Флора — на римската република, която тя направи своя наследница и с това наследство републиката изплати дълговете си! Какво щеше да бъде Хораций без Лидия, Тибул — без Делия, Катул — без Лесбия, Проперций — без Цинтия, Деметриус — без Ламия, станала причина за славата му?

— Като слушам Блонде да говори за Деметриус във фоайето на Операта, все едно, че чувам някой от „Деба“ — каза Биксиу на ухото на съседа си.

— А какво щеше да представлява империята на цезаровци без всичките тези царици — продължаваше Блонде. — Лайс и Родопа, това са Гърция и Египет. Впрочем те всички въплъщават поезията на своето време. Поезията, която липсва на Наполеон, тъй като историята за вдовицата на неговата велика армия е войнишка шега; тази поезия не липсва обаче на Революцията, която си имаше госпожа Талиен! Тъй като във Франция се надпреварват да царуват, сега у нас има вакантен престол! Ние всички можехме да създадем една кралица. Аз бих могъл да дам една леля на Ла Торпий, защото вън от всякакво съмнение е, че майка й е умряла на полето на безчестието; дю Тийе би й наел жилище, Лусто можеше да й наеме кола, Растиняк — лакеи, де Люпо — готвач, Фино можеше да й купи шапки (Фино не можа да не трепне, получавайки в упор тази хаплива забележка), Верну би могъл да й направи реклама, Биксиу да й съчини остроумни думички! Аристокрацията щеше да идва да се забавлява при нашата Нинон, у която, под страх от смъртоносни статии, щяхме да съберем и артистите. Нинон Втора щеше да бъде прекрасна по нахалството си и да поразява с разкоша си. Тя щеше да изказва мнения. При нея би могло да се прочете някой забранен драматически шедьовър, създаден при нужда дори нарочно. Тя нямаше да е с либерални разбирания, куртизанките са по начало за монархията. Ах! Каква загуба! Тя трябваше да обхване цяла епоха, а се люби с някакъв дребен младеж! Люсиен ще я превърне в ловджийско куче!

вернуться

5

La Torpille — торпедо (вид риба), торпила. — Б.пр.