— Никоя от жените-властителки, които спомена, не е газила по улиците — възрази Фино, — а това красиво „плъхче“ се е търкаляло в калта.
— Подобно на семена от лилия, попаднали в торна пръст — продължи Верну, — от това тя се е разхубавила и разцъфтяла. Оттам идва и превъзходството й. Не трябва ли да си познал всичко, за да умееш да създаваш усмивки и радост?
— Той е прав — рече Лусто, който дотогава ги бе наблюдавал мълчаливо. — Ла Торпий умее да се смее и да разсмива другите. Това умение на големите писатели и актьори принадлежи на хора, проникнали във всички социални дълбини. На осемнадесет години това момиче е познавало вече и най-голямо охолство, и най-голяма бедност, и мъже от всички обществени слоеве. Тя сякаш държи вълшебна пръчица, с която разпалва грубите апетити, силно потискани у чувствителните мъже, занимаващи се с политика, с наука, литература или изкуство. В Париж няма друга жена, която да може като нея да каже на звера у мъжа: „Излизай!…“ И „зверът“ напуска леговището си и потъва в разврат; тя ви угощава до пресищане, пие и пуши заедно с вас. И най-сетне, тази жена е като солта, възпявана от Рабле: тя вдъхва живот на материята и я издига до прекрасните владения на изкуството: одеждите й разкриват нечувани великолепия, от пръстите й се отронват от време на време скъпоценни камъни, както от устата й — усмивки; тя придава на всяко нещо необходимия за момента смисъл; речта й блести от остроти; тя притежава тайната на най-цветистите и най-образните думи; у нея…
— Загуби сто су хонорар — прекъсна го Биксиу, — Ла Торпий е много повече от всичко това: всички вие сте били повече или по-малко нейни любовници, но никой от вас не може да каже същото за нея; тя ви притежава, но вие нея — никога. Вие насилвате дома й и искате от нея услуга…
— О, тя е по-щедра от преуспял разбойнически главатар и по-предана и от най-добрия ти съученик — каза Блонде. — На нея можеш да повериш кесията и тайните си. Онова обаче, което според мен я прави кралица, е бурбоновското й безразличие спрямо падналия в немилост любимец.
— Прилича на майка си, прекалено е скъпа — рече де Люпо. — Тая прелестна холандка, изглежда, е погълнала имуществото на архиепископа на Толедо, нагънала е и двама нотариуси…
— Хранила е Максим дьо Трай, когато е бил паж — забеляза Биксиу.
— Ла Торпий е прекалено скъпа подобно на Рафаел, Карем, Талиони, Лоуренс, Бул; всички гениални артисти са били много скъпи… — каза Блонде.
— Никога Естер не е приличала до такава степен на жена от доброто общество — каза Растиняк, посочвайки маската, която бе хванала Люсиен под ръка. — Обзалагам се, че това е госпожа дьо Серизи.
— Няма съмнение — потвърди и дю Шатле, — така и богатството на господин дьо Рюбампре ни става ясно.
— Ах, църквата знае къде да търси свещенослужителите си, какъв хубав легационен секретар би станал от него! — каза де Люпо.
— Още повече, че Люсиен е даровит — продължи Растиняк и като погледна към Блонде, Фино и Лусто, добави: — Господата са имали случай да се убедят неведнъж в това.
— Да, момчето е създадено да отиде далеч, още повече, че притежава така наречената независимост в мисленето — отвърна Лусто, който умираше от завист.
— Ти го създаде — каза Верну.