— Откъде й е дошло това прозвище Ла Торпий? — изрече един мрачен глас, който отекна дълбоко в него, защото не бе вече престорен.
— Пак се е измъкнал на свобода… — промълви Растиняк.
— Мълчи или ще те убия — отвърна маската с друг тон. — Доволен съм от тебе, ти удържа думата си, така че много ръце могат да се притекат на помощ. Остани си ням като гроб; но преди да онемееш, отговори на въпроса ми:
— Добре! Това момиче е толкова привлекателно, че би могло да замае ума и на император Наполеон, а дори и на някои още по-труден за съблазняване — теб например! — отвърна Растиняк и си тръгна.
— Момент! — каза маската. — Ще ти докажа, че не трябва да си ме виждал никъде и никога.
Човекът свали маската си и Растиняк се поколеба за миг, тъй като не видя нищо от онова отвратително същество, което някога бе познавал в пансиона на госпожа Воке.
— Дяволът ви е помогнал да се преобразите напълно с изключение на очите, които не могат да се забравят — каза той.
Една желязна китка стисна ръката му, за да му заповяда да мълчи до смъртта си.
В три часа сутринта де Люпо и Фино намериха елегантния Растиняк облегнат до една колона, на същото място, където го бе оставила страшната маска. Растиняк се бе изповядал пред себе си; бе едновременно и съдник, и обвиняем, свещеник и каещ се грешник. Той се остави да го заведат на закуска, след което се прибра в къщи съвсем пиян, но мълчалив.
Парижка гледка
Улица Ланглад, както и успоредните й улички разделят Пале-Роайал от Риволи. Тази част на един от най-блестящите парижки квартали дълго ще носи петното на купищата боклуци на стария Париж, по които някога е имало мелници. Тесните, тъмни и кални улици, където разните занаяти не са особено привлекателни, стават нощем тайнствени и пълни с противоположности. Идейки от осветените пространства на улиците Сент-Оноре, Ньов-де-Пти-Шан и Ришельо, където се тълпи непрекъснато множество и блестят най-добрите произведения на промишлеността, модата и изкуствата, човек, който не познава Париж вечер, би изпаднал в печален ужас, ако се озове в мрежата от улички, обкръжаващи светлината, отразена чак на небето. Плътен мрак настъпва след потоци светлина. Тук-таме бледа лампичка несигурно мъждее, без да може да освети тъмните улички. Редките минувачи се движат бързо. Дюкянчетата са затворени, а отворените са съмнителни; мръсна и неосветена кръчма или перачница, където се продава одеколон. Зловреден хлад полага на плещите ви влажното си наметало. Малко коли минават оттук. Намират се зловещи кътчета, между които на първо място улица Ланглад, краят на пасажа Сен-Гийом и някои завои. Градският съвет още нищо не е успял да направи, за да почисти това огромно огнище на проказа, тъй като от много отдавна проституцията е установила там главната си квартира. Може би за парижкото население е щастие, че тия улички са запазили гнусния си вид. Ако мине оттам през деня, човек не може и да си представи в какво се превръщат те през нощта; кръстосват ги странни същества, непринадлежащи към никакъв обществен слой; полуголи белезникави силуети заемат места покрай зидовете, мракът оживява. Между стените и минувачите се промъкват движещи се и разговарящи тоалети. Отделни полуоткрехнати врати се заливат в смях. Ухото ви долавя слова, за които Рабле твърди, че били „замразени“; те обаче се размразяват. Звуците не са неопределени, те означават нещо: прегракнали ли са, значи, са човешки гласове, но заприличат ли на нещо като мелодия, значи, не съдържат нищо човешко, вече напомнят звука на свирка. Тук често прозвучава свирка. Изобщо стъпките на ботуши съдържат нещо предизвикателно и подигравателно. От такава смесица ти се замайва главата. Тук и атмосферните условия са други: топло е през зимата, студено през лятото. Но каквото и да е времето, тази странна природа предлага все една и съща гледка: вълшебния свят на Хофмановите приказки. След като е минал през тесните улички, водещи към почтените булеварди, където има хора, магазини и осветление, и най-реално мислещият касиер не е в състояние да открие тук нещо от действителността. Днешната администрация (или правителство) е по-пренебрежителна или се срамува повече, отколкото кралете и кралиците на миналото, които не са се бояли да се занимават с куртизанките, защото не се осмелява да погледне направо тази язва на големите столични градове. Разбира се, мерките трябва да се променят съобразно с времето, а щом се отнасят до отделната личност и до свободата й, те трябва да се прилагат внимателно; но може би е необходимо да се прояви повече размах и смелост, когато става дума за условия от чисто материален характер, като въздуха, светлината, жилищните помещения. Моралистът, артистът и мъдрият администратор ще съжаляват за някогашните „Дървени галерии“ на Пале-Роайал, където са се събирали овчици, които винаги ще ходят там, където се разхождат хората; а не е ли по-добре обратното — хората да отиват там, където са и те? Какво става днес? Почтените семейства не могат да ходят вечерно време в най-красивите части на булевардите — прекрасно място за разходка. Полицията не съумя да се възползува от предложените й няколко пасажа, за да запази обществените места.