— Ний не изповядваме протестантството и ходим на литургия, както и всеки друг — отвърнал Сиорак след кратка пауза.
Совтер нито подкрепил, нито опровергал твърдението му, а просто премълчал. Тази разлика в реакцията им обаче не убягнала от вниманието на Антоан дьо Ла Боеси. А колкото до сина му Етиен, той скочил на крака, приближил се бързо до прозореца и като се обърнал рязко, изрекъл с много негодувание и плам:
— Нима не е срамно да се питаме дали тези благородници тук ходят, или не ходят на литургия, след като цели десет години са проливали кръвта си в служба на кралството? И кой задава тоз въпрос? Онзи долен интригант, онзи палач и звяр, онова мерзко чумаво семе, което иска да се заварди с религията като с щит, за да върши безнаказано злодеянията си! Да ни пази бог от тиранията, особено от най-страшната: онази, която не зачита свободата на вероизповедание.
— Синко — прекъснал го Антоан едновременно с обич и възхищение, — добре ми е известно чувството на непримиримост към безправието, което изпълва великодушното ви сърце!
— А освен това, господине, вие по наистина възхитителен начин защитавате доводите си! — обърнал се към Етиен и Сиорак, който забелязал, че Етиен изрекъл „в служба на кралството“, а не „в служба на краля“.
Етиен отново седнал на табуретката до креслото на господин Дьо Ла Боеси, взел ръката му в своите и изчервявайки се, стиснал я в порив на най-трогателна обич, дордето вперените в баща му очи преливали от признателност за полученото одобрение. „Истинско благо е — помислил Сиорак с вълнение, — че природата ги е сътворила баща и син, щото едва ли има две създания по-близки духом и постигнали тъй очевидно съвършено съгласие.“
— Ах, татко! — възкликнал Етиен с просълзени очи. — Защо народите приемат толкоз лесно тиранията? Тази мисъл ме терзае всеки божи ден. Не мога да забравя онази пъклена наказателна експедиция през април срещу клетите водейци15 от Люберон, не мога да забравя безмилостно изкланите осемстотин селяни, опожарените села, жените и девойките, насилени в Мериндолската църква и хвърлени подир в пламъците, старците, спасили се от същата участ поради възрастта си, но на които натъпкали в онези им места барут, та да се пръснат на парчета, изкормените живи пленници, чиито черва увивали сетне на пръти! А папският легат, свидетел на целия този ужас в Кабриер, най-възторжено им ръкопляскал! И защо било всичко това? Защото тези бедни, кротки и трудолюбиви хорица, подобно на протестантите, до които са толкова близки, не желаели да ходят на литургия, да почитат светците и да се изповядват… Знаете, татко, че аз съм толкова добър католик, колкото изобщо би могъл да бъде човек, без при това обаче да одобрявам покварата, обзела римокатолическата църква, но самият факт, че църквата на свети Петър е могла да подтикне краля към подобни зверства, ме кара да се червя от срам…
— Сине мой — прекъснал го силно смутен Антоан дьо Ла Боеси, хвърляйки бърз поглед към гостите си, — вие знаете, че нашият крал Франсоа I е човек изключително милозлив. И че е подписал писмата, упълномощаващи барон Д’Опед да приведе в изпълнение присъдата на Екския върховен съд срещу водейците, без дори да ги прочете предварително. Но ето че съвсем наскоро, обзет от силни угризения, той нареди да се започне разследване срещу виновниците за тези кланета.
— Твърде късно, уви! — извикал Етиен, но като разбрал, че поставя баща си в неловко положение, въздъхнал тежко, свел очи и притихнал.
Отново последвало кратко мълчание, което първи нарушил Совтер:
— Да се върнем по-добре на Фонтенак. Чува ли му се думата на този разбойник в епископията?
— Не знам — поклатил глава Ла Боеси с вид на човек, който отлично знае. — Тоз обесник се изкарва най-примерен католик, макар инак да е възмутителен християнин. Но заръчва литургии, прави дарения…
— И приема ли ги епископът?
— Ние, тъй да се каже, си нямаме епископ — подсмихнал се Ла Боеси, поглаждайки брадичката си с опакото на ръката. — Никола дьо Гадис, когото госпожа Дофината16 назначи за наш епископ, е флорентинец като нея и живее в Рим, където чака кардиналската си шапчица.
— В Рим ли!? — прихнал Сиорак. — Комай десятъкът, изкарван с пот на челото от сарлатските селяни, пътува доста длъжко, дордето стигне до него!
Шегата му накарала Етиен да избухне в смях и тази внезапна веселост разведрила инак печалното му лице.
— За сметка на това си имаме протосингел, именуващ се Жан Фабри — добавил полусериозно — полунасмешливо Ла Боеси.
15
Членове на отцепила се от римокатолическата църква религиозна секта, основана в края на XII век от Пиер Воде. — Б.пр.