След като побратимите влезли в дома на Ла Боеси, на площада настъпило силно оживление: буржоата зашушукали помежду си, като току поклащали глава, а простолюдието се струпало около петте буйни, преливащи от сили коне, възхищавайки се на лъсналите им от пот хълбоци и на бойните седла, от чиито изкусно изработени кобури стърчали дръжките на тежки пищови.
Сарлатските буржоа, както и владетелите на околните замъци, питаели остра ненавист към Фонтенак заради извършените от него убийства и неизброимите му злодеяния, но простолюдието го тачело, тъй като с награбената плячка той понякога устройвал за своя сметка процесии, имащи за цел уж да възвеличат някой светия, но които с помощта на щедро леещото се вино, плащано от Фонтенак, завършвали винаги толкова бурно, че на Ла Боеси му се налагало да ги усмирява. Въпреки тези безредици, които са прекалено често явление, някои твърдят, че градските люде, които от ранни зори до късен мрак превиват гръб за няколко мизерни гроша, напълно основателно обичат религиозните процесии, позволяващи им да си поемат дъх, тъй като неизброимите светии, почитани от католиците, им предоставят средно годишно повече от петдесет празнични дни — причина, поради която винаги е било много лесно да насъскаш народа срещу протестантите, които той подозира, че искат да го лишат от празниците му, като премахнат светиите, на които те са посветени.
Макар керсийското и гасконското наречие значително да се различавали от тяхното, зяпльовците бързо установили, че войниците ни разговарят помежду си на окситански и докато милвали конете и се прехласвали пред сбруята им, както и пред желязната кука, заместваща лявата ръка на Кулондр, обсипали ги с безброй въпроси, на които отговарял само Кабюс, съобразителен и отракан гасконец.
— Ще ли купят господарите ви Мепеш?
— Ние господари нямаме! Господата са наши капитани.
— Добре де, ще ли купят капитаните ви кастеланството?
— Може и това да стане.
— А разполагат ли с достатъчно пари, за да го сторят?
— Не съм им надзъртал в сандъците!
— Говори се, че барон Дьо Фонтенак имал петнайсет хиляди туренски ливри.
— Да му ги съхрани бог!
— Да не би пък вашите капитани да имат повече?
— Тях питайте.
— Говори се, че ако капитаните ви купят Мепеш, господин Дьо Фонтенак нямало да преглътне такъв позор.
— Опазил му бог глътката!
— Чувам, бога споменавате. А в светиите кълнете ли се?
— И още как, най-вече в светията на зяпльовците!
— Коя вяра изповядвате?
— Същата, която и вие.
— Говори се, че капитаните ви съблюдавали оназ чумава ерес.
— Глупак е оня, що го е рекъл! — Тук Кабюс се изпъчил и ревнал колкото му глас държи: — Не се врете в краката на конете ни, люде добри, и стига сте опипвали седлата!
И тъй като внушителният ръст и гороломният глас навсякъде и винаги си казват думата, тълпата начаса се подчинила.
Едва-що затворил вратата зад посетителите си, прокурорът хванал бика за рогата.
— Господа — рекъл, — един съгледвач ми донесе, че тази нощ Фонтенак възнамерява да ви нападне изневиделица в Таниес. Ако желаете, то аз ще ви приютя в дома си ведно с людете ви още от този миг и до деня на самия търг.
— Безкрайно съм ви признателен за предложението, господин Дьо Ла Боеси, но не мога да го приема! — отвърнал Сиорак. — Ако Фонтенак не ни намери в Таниес, само бог знае колко ли подло би си отмъстил на чичо ми, на двамината ми братовчеди, че и на клетите селяни!
— Сиорак е прав — намесил се Совтер, без ни най-малко: да се докачи от това, че баща ми не се бил посъветвал с него, преди да отговори. Сетне добавил: — И благодарение на вас, господин кралски прокурор, тази нощ изненаданите ще бъдем не ний, а Фонтенак!
— Самият той и носа си няма да покаже — поклатил глава Ла Боеси. — Прекалено хитър е, за да го стори.
— Избием ли обаче шайката му, все едно че зъбите му сме избили! — заключил Сиорак.
Таниес, което по онова време наброявало десетина стопанства, навъртели се около невисока звънарница, е разположено на хълм, от който надолу към Бьоните се спуща извънредно стръмен път. Реката, Бьоните, се именува в множествено число заради многобройните воденичарски улеи, които сякаш я удвояват. Тъй наричат и тясната долина, която реката напоява чак до селцето Аизи. Успоредно на нея се вие сравнително добре павиран път и единственият за оногова, който идва откъм замъка на Фонтенак.
С падането на нощта капитаните поставили Кабюс и двамината синове на чичо Сиорак в засада в подножието на хълма, предполагайки, че точно там ще оставят конете си нападателите, за да се прокраднат по-нататък пешком, тъй като от тази страна издигащият се към селото скат е твърде стръмен и каменлив. Кабюс и помощниците му имали за задача не да влизат в бой с тях, а дори напротив, безпрепятствено да ги пропуснат, но още при първия изстрел да обезвредят човека, останал да пази конете, които сетне да отведат в един хамбар на Бьоните, принадлежащ на чичо ми. Подир трябвало да се върнат и да причакат онези от отряда, които останели живи, и щом тез негодници стигнели подножието на хълма, да им видят сметката с аркебузите си.