В послепис господин Дьо ла Порт добавяше: „Несъмнено силно ще ви огорчи вестта, че на, 4-и този месец заразата отнесе в гроба госпожа Дьо ла Валад. След като изнесоха тялото, злочестата й камериерка Франшу, която е служила и при покойната ви съпруга, тозчас бе заключена в дома на господарката си, чиито врати и капаци бяха заковани. Безусловно жестока практика, но такъв е порядъкът, както сами знаете, и срещу него аз съм безсилен. Продоволствие й се доставя посредством кошница, която Франшу спуска с въже от едно таванско прозорче. Тя преживява някак благодарение на общинската благотворителност, но твърде оскъдно. Нещастната девойка е, кажи-речи, съвсем обезумяла от страх, от глад и отчаяние, и прекарва времето си в сълзи и ридания като непрестанно умолява да я убият, наместо да я държат затворена в една вече заразена къща.“
Баща ми получи писмото на 6 юли заранта и то стана причина между него и Совтер веднага да избухне доста остра препирня. Поради нетърпимата жега прозорецът на библиотеката беше останал отворен и до мен долиташе отзвукът от спора им, без обаче да мога да вникна в същината му. За сметка на това само подир няколко минути видях по каменното стълбище да се спуска баща ми, навъсен и с решителен вид, след което го чух отсечено да нарежда на братята Сиорак да заколят един млад, съвсем наскоро купен вол, да го одерат и насекат на късове, а сетне да ги натоварят на една от каруците ни.
Същият подиробед, тъкмо когато Франсоа, Самсон и аз налитахме с шпагите си Кабюс, който всеки божи ден прихождаше от Брьой, за да ни обучава в туй изкуство, баща ми влезе във фехтовъчната зала с угрижен вид.
— Помози бог, Кабюс! — подвикна той, като не без усилие, струва ми се, го стори с обичайния си приветлив тон. — Здравейте, синчета!
— Дал бог добро, гос’ин барон! — вдигна за поздрав шпагата си Кабюс, обръщайки се към него с почтителна и едновременно някак свойска изисканост, като да бе сам наполовина благородник.
— Как поменува Като?
— Все повече и повече се закръгля — отвърна Кабюс, пощипвайки с лява ръка страховитото си мустачище, дордето с дясната се опираше на шпагата досущ като на бастун, след което цъфна в широка самодоволна усмивка и додаде: — Време й е вече. Ще ражда в края на юли.
— В края на юли? В този пек! Зиморничаво ще ти се извъди малкото.
— И аз тъй мисля — съгласи се Кабюс.
— А как я кара твоят съсед Йона? — полюбопитства баща ми.
— Ах, този Йона, този Йоиа! — възкликна Кабюс във внезапен порив на гасконска сантименталност. — Откакто си има Сарацинката и вдигна къща, престана да цвили над чужди ясли! Добре е, дума да няма.
— Поздрави от мен и него, и жена му, твоята също! Как се справят моите момчета?
— Сносно — отвърна гасконецът, който беше скъп на похвали, но не и на думи, бивайки почти влюбен в собственото си красноречие. Сетне продължи: — Всеки си има своите недостатъци, но и достойнства също. От тримата най-силен е гос’ин Самсон — има наистина желязна китка. Без обаче да искам да го засегна — добави той с онази си грубовата тактичност, която толкова се нравеше на баща ми, — комай съобразява малко мудно. Що се отнася до гос’ин Франсоа, то той има бързо и зорко око, отхожда и се отбранява твърде изкусно, но е прекомерно предпазлив и се въздържа да нанася удари, докато гос’ин Пиер напада като съща фурия, бие се не на живот, а на смърт и налита като биче. Защитата му обаче никак я няма — разкрива се. Досега сто пъти да съм го убил.