— С една дума, всеки от тях трябва да възприеме достойнствата на другите двама — заключи баща ми и продължи, но вече изключително сериозно: — Синове мои, в Сарлат има чума. Отивам там утре, за да отнеса на господин Дьо ла Порт половин заклан вол. Поради заразата за придружители ще взема не слуги, а само люде от моя род. Това ще са братята Сиорак и един от вас, ако желае.
— Мен! — изстъпих се тутакси аз, все още задъхан и целият вир-вода подир атаката ми срещу Кабюс. — Щом ще ставам лекар, време е вече да попривиквам с болестите.
— Мен! — викна Самсон, веднага щом се изрекох.
— Мен! — обади се и Франсоа с леко закъснение.
— Не, Франсоа, не вас! — рече Сиорак. — Не искам да излагам на такава опасност първородния си син. Но щом Пиер и Самсон скланят, ще ги взема със себе си. Довиждане, Кабюс! Довиждане, синове мои! Гордея се с вас! Храбростта не се доказва само с шпага в ръка.
След това, силно развълнуван и със светнали очи, той се завъртя на пети по обичайния си рязък начин и ни остави.
Същата вечер баща ми заповяда на двама ни със Самсон да отидем подир вечеря в горната стая на североизточната кула, същата, в която бяхме затворени с него, след като веднъж, едва шестгодишен, бях напердашил Франсоа. Видът и обаче силно се бе променил от предишния ден: стените бяха варосани, подът — измит с оцет, а в огнището, въпреки силния пек, гореше буен огън, в който бяха хвърлени благовония — смирна, лавандула и розмарин. Там видях и две легла, разположени в двата противоположни ъгъла на стаята, а това означаваше, че тази нощ със Самсон нямаше да спим заедно, както бяхме навикнали. Върху ниско столче до всяко легло бяха положени сгънати дрехите ни за следния ден, ухаещи на същите благовония, дето горяха в огнището, а до стената бяха опрени късите ни саби, които ни се полагаше да носим винаги, когато напускахме Мепеш. Още щом зърнах моята, сърцето ми лудешки трепна. Измъкнах я от ножницата и бясно я развъртях, посичайки чумата и гнусното й войнство, което накара Самсон да избухне в смях, но без помен от каквато и да било подигравка, защото да се надсмива над ближния си бе крайно противно на душевността му. След като се посмях и аз с него, духнах светилника и начаса потънах в непробуден сън, без следа дори от боязън някаква, а напротив — щастлив и горд до немай-къде от това, че ми предстои да споделя с баща ми опасностите на неговото начинание и цял изгарящ от нетърпение да видя и науча нещо ново, отнасящо се до бъдещата ми професия.
Баща ми ни събуди призори, като лично донесе всекиму паница топло мляко, голям комат пшеничен хляб, намазан обилно с прясно масло, и внушителен къс осолено месо. Като ни настави да похапнем здравата и дордето всеки от нас, седнал на леглото си в единия край на стаята, усърдно работеше с челюсти, баща ми опря крак върху едно столче и сериозно подхвана:
— Трябва да знаеш, Пиер, а и ти, Самсон, че щом Всевишния не върши нищо лошо и несправедливо, то значи има неизвестни нам, но основателни причини да ни праща чума. И тъй като го прави единствено посредством някои естествени причинители, то позволено е да се защитиш от тях било като предвариш въздействието им, било чрез пряко противодействие. — Тук той се изправи в цял ръст, сложи ръце на кръста и ясно и отчетливо продължи: — Знайте, господа синове мои, че чумната зараза се пренася върху човека от разваления въздух, заобикалящ чумавите, техните дрехи и имущество, домовете им и улиците, по които са минали. Някои учени твърдят, че този въздух прониква в нас чрез зловонни изпарения, а други — посредством някакви отровни и толкоз дребни животинки, че чак невидими с просто око, които се промъкват през устата, носа, ушите и порите на кожата, сетне снасят яйцата си в кръвта и така я поразяват. Ето защо на първо място е изключително важно да се храниш добре…
— А защо? — не се стърпях и полюбопитствах аз с пълна уста, силно удивен, че онова, което досега бях смятал само за удоволствие, в същото време се оказа и лекарство.
— Защото благородните части на тялото, по които отровата полепва, не биха могли да се защитят, ако не са подсилени. И докато вените и артериите не се изпълнят с храна, те позволяват по-лесен достъп на заразата, а тя, намерила веднъж празно място, бързо поразява благородните части и органи и преди всичко сърцето, дробовете и гениталиите… Второ… Но виждам, че вече си се нахранил, Пиер. Ставай и бързо сваляй ризата!
Стъписан, аз тутакси се подчиних, а баща ми вдигна от пода донесения от него голям тас, пълен с оцет, и като потопи десница в него, захвана силно да разтърква слепоочията ми, подмишниците, сърдечната област, слабините и половите органи.