Освен на гарваните и войниците, едните, от които получаваха двайсет, а другите — двайсет и пет ливри месечно, трябваше да се плаща и на обеззаразителите, вземащи по трийсет ливри на къща, за да я изгорят със серен сублимат. Склонилите да останат в Сарлат четирима хирурзи получаваха по двеста ливри месечно. Освен това, възнаграждение трябваше да получат и пълномощниците им, а също и разводачите, които ги предхождаха в чумавите къщи с добре навосъчена факла в ръка, за да прогонят заразата.
Единственият останал консул и господин Дьо ла Порт се интересуваха дали побратимството не би склонило да отпусне на града заем от две хиляди ливри с 15 процента лихва за срок от една година, като за доказ на заема му предоставяха закупените от Сарлат на търга на църковно имущество земи в Темниак. Господин Дьо ла Порт подчертаваше, че по стойност доказът далеч надвишава заема, но че той и консулът са взели такова решение, тъй като не са уверени, че градът изобщо би могъл някога да изпълни дълга си, бивайки застрашен да изчезне завинаги от лицето на земята със смъртта на всички свои жители. Веднъж вече, по време на зловещата чума през 1521-а, от пет хиляди жители Сарлат беше загубил три хиляди и петстотин. Но този път, продължеше ли епидемията само няколко месеца още, смъртта, уви, щеше да ги отнесе до един.
Баща ми сподели с мен, че, прочитайки това отчаяно писмо, се е разплакал и начаса е изпратил настоятелна записка на Совтер, увещавайки го да се съгласи да отпусне искания заем. Това Совтер (потресен също до дъното на, душата) сторил незабавно, макар и не, без да отбележи, че предоставеният доказ е от много малък интерес за Мепеш, бивайки разположен твърде далеч от баронията, за да се разработи по друг начин, освен като се даде под аренда, а от това полза нямало никаква, както брат му сам отлично знаел.
Баща ми всеки ден пишеше на двама ни със Самсон, след като, за да не бездейства, бе получил съгласието на Совтер да поправя латинските ни преводи, с което се справяше блестящо, тъй като френският му беше далеч по-добър и изискан от този на брат му. Към поправките си той добавяше за мое сведение и много съдържателни поучения относно полагането на необходимите грижи и лечението на причинени от аркебуза рани, засегнати в трактата на Амброаз Паре, както и произтичащи от познанията, които сам бе придобил по време на деветгодишната си служба в Нормандския легион. По-късно разбрах, че е пожелал да поправя също и домашните упражнения, които Катрин, Малката Еликс и Гавашет предаваха обикновено на Алазаис, натоварена от побратимството с това задължение след смъртта на майка ми.
Човек сигурно би се удивил на грижите, полагани в Мепеш за образованието на жените, но независимо дали бяха господарки, или слугини, те трябваше да знаят четмо, за да имат преди всичко сами, а по-късно и техните синове и дъщери, достъп до Светото писание. Побратимството беше на мнение, че религията трябва да се предава досущ като езика, наречен съвсем справедливо матерен, сиреч, от майката — на детето, при това от най-ранна възраст. Така благодарение на нашето хугенотско рвение и Гавашет, и Малката Еликс знаеха за годините си много повече от немалко, госпожици от благородно католическо потекло, които едва-едва умееха да изписват името си. Вярно е, че Алазаис имаше доста оригинален правопис, който за нещастие предаваше и на ученичките си, но баща ми не обръщаше никакво внимание на този й недостатък, отговаряйки през смях на обърналия му веднъж внимание върху това Совтер, че Катерина Медичи в никакъв случай не пише по-правилно от Малката Еликс, макар да е кралица на Франция.
Три дни преди изтичането на карантината получих втора записка от Малката Еликс, издържана досущ в стила на първата, но и също толкова нежна, тъй като дописничката ми все тъй продължаваше да ме „смисли много“. Силно ме разгневи обаче вестта, че в кухнята Малигувица и Барберин не спирали да мелят с уста по повод на Франшу. Подвоумих се дали да не уведомя баща ми за тез долни сплетни, но на мига се усетих, че не бих могъл да го сторя нито, без да се набъркам в личния му живот, нито, без да издам Еликс. Ето защо премълчах, без думица да спомена дори на Самсон за втората записка, която тозчас хвърлих в огъня.