Очаквах едва ли не чудеса от края на карантината и с цялата си душа жадувах за онова първо утро, когато най-сетне ще мога да напусна тази стая, където двамата със Самсон бяхме живели затворени в продължение на три безкрайни седмици. Но когато това утро настъпи, то ми донесе единствено огорчения и дълбока мъка.
С баща ми имахме писмена уговорка, че ще бъдем освободени едва тогава, когато сам дойде да ни пусне на воля, и докато чакахме ключът на нашата врата да се превърти в бравата, Самсон и аз решихме да си дадем едно последно сражение, в което дотолкова се задълбочихме, че, кажи-речи, завряхме под броните. Най-сетне разпуснахме ремъчките им, свалихме ги, прибрахме сабите в ножниците и всеки се хвърли в постелята си гол, както го е майка родила.
И точно в този миг се разнесе тъй дългоочакваното изщракване на ключалката. Изправих се в леглото си и видях в стаята да влиза баща ми с весели очи и усмивка на устните. Начаса скокнах, последван от Самсон, и двамата, всеки от своя ъгъл, радостно се втурнахме към него, знаейки добре колко буйно щеше да ни грабне един подир друг в обятията си, когато ненадейно той се взря в мен, пребледня и преминавайки внезапно от най-бурна радост към смразяващ гняв, се провикна с грозен глас:
— Да не би идолопоклонник да сте станали, господине синко мой?
— Аз, идолопоклонник!? — възкликнах, олюлявайки се под бремето на подобно невероятно обвинение и сразен насред устрема си към него, дордето Самсон също замръзна на място, вперил разширените си от изумление сини очи в мен и баща ми.
— Та нима туй, що носите на шията си, не е медальон ла Девата? — настоя баща ми с пламнал поглед и ме стрелна с разтреперан пръст.
— Вий го знаете — промълвих аз глухо. — Това е медальонът на майка ми.
— Без значение! — изкрещя баща ми извън себе си от гняв и пристъпи към мен, сякаш се канеше да го скъса. — Без значение е откъде го имате и кой ви го е дал! Осъдителното е, че е налице!
— Господине татко мой — поокопитил се, отвърнах аз този път много по-решително, тъй като силно, се бях докачил от това „без значение“, — моята майка ми го повери в деня на смъртта си, като ме накара да й обещая, че ще го нося до края на живота си!
— И вий обещахте!?
— Тя умираше. Какво друго можех да сторя?
— Да ме уведомите! — ревна баща ми, изблещил очи. — Да ме уведомите начаса! И тогаз аз, вашият баща, щях да ви освободя от тази чудовищна клетва! Но вместо това вий предпочетохте да се спотайвате от мен досущ като джебчия някой и да носите тоз идол скритом, изменяйки на вярата си!
— На нищо не съм изменил и нищо не съм откраднал! — сопнах му се аз, настръхнал като петел и, обзет на свой ред от гняв, обиден изгледах баща ми.
— И как още! Вий обсебихте обичта ми, която от днес нататък вече не заслужавате, криейки от мен през всичките тези месеци вашето презряно идолопоклонство!
— Но аз не съм идолопоклонник! — извиках с пламнал поглед и почти предизвикателно, възмутен до дъното на душата от подобна въпиеща несправедливост. — И не се моля на Девата! Моля се на Христос и Всевишния, без да диря ничие застъпничество, та било то на Мария, или пък на светия някой! За мен този медальон не е идол! Това е вещ свята за мен единствено поради туй, че съм я наследил от майка ми!
— Никоя вещ не е свята! — прекъсна ме буйно баща ми с рязък жест. — А повярваш ли в противното, то именно това е идолопоклонство! Не, господине — добави той с гръмлив глас, — както и колкото да го усуквате, вий никога не ще съумеете да ме убедите, че сте увесили на врата си тоз медальон от чисто простодушие, па макар и само заради това, че е невъзможно да не сте заподозрели, щото вашата майка ви го е дала с далеч не тъй безкористна умисъл! При вашето раждане тя ви нарече Пиер и вий много добре знаете защо. И също толкова добре знаете защо ви е дала и това!
— Да, знам го! — отвърнах аз също толкова буйно и все така настръхнал. — Туй обаче не означава, че съм покварен духом! И че името ми е Пиер не значи, че съм папист, а тоз медальон нивга не ще ме застави да изменя на вярата си!
— Така вий си мислите — прекъсна ме баща ми, — но знайте, че Нечестивия знае не един и два начина, за да впръсне отровата си в сърцето ви и разполага с не една и две маски, за да ви доближи, между които е и лицеприятието на синовната обич.