Фонтенак научил за изобличаващите го разкрития и не се появил на продажбата в Сарлат в понеделник. Така Мепеш бил продаден чрез тайно наддаване за 25 хиляди туренски ливри на кавалера Жан дьо Сиорак и Жан дьо Совтер, екюйе. Наистина скромна цена за такова обширно и богато имение; но далеч не толкова ниска, колкото онази, която щял да заплати Фонтенак, ако бе успял да остане единственият участник в търга.
По всичко изглеждало, че законът най-сетне щял да стовари тежката си десница върху Фонтенак и да поиска смъртната му присъда. Два дни по-късно обаче затворникът, дал показания срещу него, бил намерен отровен в килията си и смъртта му направила още по-ефимерно единственото доказателство за вината на барона разбойник. При все това Върховният съд на Бордо призовал Фонтенак, но той предпочел да не напуска укрепеното си свърталище и изпратил до председателя на съда едно извънредно вежливо и в най-висша степен стилово издържано писмо, в което не липсвали дори латински цитати.
Прехласвайки се в комплименти, баронът се извинявал, че не е в състояние да се подчини на нареждането на съда, тъй като, бивайки тежко болен и, кажи-речи, с единия крак в гроба, вече се молел за спасението на душата си. Впрочем и съмнение нямало, че в цялата тази история той се бил оказал просто жертва на ужасен заговор, в който, и той бил твърдо уверен в това, от начало до край явствала ръката на еретиците. Да, не можел да отрече, че шестимата обесени в Сарлат съвсем доскоро са били негови хранени люде, но тези мерзавци, съблазнени с най-безсрамни обещания, го били напуснали още предния ден и като му отмъкнали коне и аркебузи, преминали на служба при някакви хугеноти, които, криейки същинското си вероизповедание, искали да се установят в провинцията, за да я покварят с ереста си. Но едва-що пристигнали на мястото на насрочената им среща, продажните, слуги били най-вероломно избити от лицемерните и кръвожадни хугеноти, които по този начин искали да накарат хората да повярват както че са били нападнати от Фонтенак, тъй и да си присвоят принадлежащите му коне и оръжие. А що се отнася до затворника, то ако наистина решили да се позоват на показанията му, макар че бил единствен свидетел, а знайно е, че testis unus, testis nullus18, то той очевидно също бил подкупен от хугенотите, за да омърси доброто име на Фонтенаковци, с каквото те се ползува ли векове наред. Не ще и съмнение, че ако Фонтенак би имал възможността да застане лице с лице срещу него, то този окаяник тутакси би се отметнал от клеветите си, но ето че сполетялата го твърде навременна, и то при доста подозрителни обстоятелства смърт — fecit qui prodest19 — го била заставила да онемее завинаги за най-голямо облекчение на обвинителите.
Накрая Фонтенак молел председателя на Върховния съд на Бордо да задължи господата Дьо Сиорак и Дьо Совтер незабавно да му върнат оръжието и конете.
В последните години от властването на Франсоа I брожението сред католиците, пък и предубедеността на самите съдилища по отношение на онези, които без, разбира се, да го заявяват открито, изглеждали склонни към ерес, били достигнали такива размери, че писмото на Фонтенак, макар и тъй явно безочливо и лъстиво, все пак разколебало председателя на съда и съветниците му, въпреки че както на тях, така и на цял Гиен добре била известна възмутителната репутация на барона. Но тъй или инак, наложило се нарочното отиване в Бордо на капитаните, придружавани от Ла Боеси, двамината сарлатски консули и Франсоа дьо Комон, като представител на местната аристокрация, за да се изяснят окончателно фактите и докаже истината. При все това Върховният съд дал ясно да се разбере, че не ще миряса, дордето капитаните, посрещани навсякъде с почести, не се съгласят да отговорят на ред въпроси относно вероизповеданието си. Те склонили да го сторят, но при условие че това няма да стане публично, а на четири очи със съветника, упълномощен да проведе разпита.