Откакто Кабюс се беше настанил в Брьой, а Кулондр Желязната ръка — в горенската ни воденица, нашите братовчеди Сиорак, имащи несъмнено по-голямо право на глас от когото и да било измежду слугите ни, непрестанно се жалваха, че изнемогват от работа. Ескоргол, наострил необичайно тънкия си слух, пазеше своята портална кула, а Фожане на пълно спокойствие и с удоволствие майстореше бъчвите си в своята работилница. Но чие задължение е гледането и четкането на конете, доенето на кравите, угояването на свинете, печенето на хляба, ваденето на вода, обработването на зеленчуковата градина, извозването на зърното до воденицата, прибирането на меда, ловитбата на пчелни рояци, почистването на крепостния ров и брането на орехи, кестени, ябълки и всякакви плодове, ако не всичко на всичко на трима души: на Марсал Кривоокия, на Беноа и мое (сиреч, говорещият бе Мишел), когато за толкоз работа и петима едва биха стигнали? Изобщо не говоря за оранта, за сенокоса, за жътвата и за гроздобера, когато всички помагат, а за безкрайната всекидневна работа в имението. Трима души в никакъв случай не са достатъчни, заявявам го съвсем открито, и ако някоя разбойническа банда вземе да нападне Мепеш, както на времето сториха румите, не ще имаме и люде за отбрана на стените!
За тези им жалби Совтер, човек крайно пестелив, си правеше оглушки, докато баща ми даваше пълно право на нашите братовчеди, но без да може да удовлетвори исканията им, тъй като поради чумата ни беше невъзможно да главим дори и един ратай. И тук на помощ му дойде случайността, при това по един наистина незабравим начин.
Както вече споменах, свикнал бях да ставам много рано, тъй като не ме свърташе в постелята от мига, в който отворех очи, и слизах в голямата зала, преди още да се е съмнало и Малигувица да е напалила огъня и кипнала млякото. Всъщност аз много обичах сам да разпалвам огъня — да откривам въглените под пепелта и да ги раздухвам дотогава, докато остана без дъх, докарвайки ги до червено, преди да хвърля отгоре им наръч съчки. Точно това и правех през онзи 29-и август, докато Мепеш още спеше, наслаждавайки се на предутринната тишина и на първите птичи песни, когато ненадейно дочух лек шум откъм месницата, сумрачна студена стая с едно-единствено, гледащо на север прозорче, от чиито тавански греди висяха внушително множество късове осолено месо. Като мислех, че туй трябва да е нашият котарак, погнал някоя мишка, аз безшумно се прокраднах до вратата, за да присъствам на лова. Но какво беше изумлението ми, когато наместо котарак, плъх или мишка, видях един около петнайсетгодишен хлапак, облечен само в дрипи и цял вир-вода, седнал на едно столче със заклещен между коленете свински бут, в който тъкмо забиваше дългия си остър нож, докато в същото време енергично дъвчеше друг резен, щръкнал от двете страни на устата му. Зяпнах от удивление и досущ като глупак някой застинах на прага, без да вярвам на очите си и питайки се как ли този неканен гост беше прехвърлил крепостната стена, когато хлапакът вдигна глава и забелязвайки ме, подскочи досущ като топка, изтърва бута и налетя отгоре ми с острия си нож в ръка.
Но Кабюс ме беше научил как да се справям с подобни коварни нападения. Силно ритнах момчето в корема и в момента, в който то се преви одве, подпрях го с нов удар в лицето. То изтърва ножа, но не и месото от зъбите си и се строполи като чувал с картофи, а аз тъкмо се заозъртах, дирейки с какво да го вържа, когато забелязах до столчето, на което допреди малко хлапакът седеше, едно въже с кука накрая. Вързах аз с това въже ръцете му на гърба и все тъй безчувствен го завлякох в голямата зала, където го опрях о единия крак на масивната дъбова маса и яко го привързах към него.
Сторил това, седнах да си поема дъх, все още не дошъл на себе си от изумление. Но как, как дори с въже и кука се бе изхитрил тоя да заблуди тънкия Ескорголов слух, да прехвърли крепостната стена, да премине здрав и читав изрешетеното от вълчи ями пространство под краката му, да прекоси трите подвижни моста и накрая, въпреки залостената и запъната с три железни пръта врата на дома ни, преспокойно да се настани в месника, за да плюска свинското ни?
В този миг влезе Малигувица и при вида на крадеца сащисана зяпна.
— Кой туй? Кой туй? — запелтечи тя.
— И аз не знам. Открих го в месника.