Докато господин Дьо ла Порт заглавикваше барона-месар и му сваляше звезди от небето, баща ми в най-строга тайна уточняваше деня, часа и всички подробности около начинанието. За време едно денонощие в Мепеш се събрахме всички: Кулондр Желязната ръка изостави воденицата си на Бьоните, Йона — своята кариера, а Кабюс — Брьой. А в самия Мепеш баща ми зачисли в дружината си нас, тримата си синове, Мирул, двамината братя Сиорак, Марсел Кривоокия и Ескоргол, така че в крайна сметка за единствени защитници на замъка останаха Совтер и Фожане, като в подкрепление получиха Алазаис, за която баща ми със смях твърдеше, стига да не го чуваше побратимът му, разбира се, че „от тримата мъже била най-пъргавата“.
И едва в навечерието на определения от него за похода ден, за който още никой нищичко не знаеше, той ме дръпна настрана подир вечеря и шепнешком ми нареди да си легна рано, тъй като на заранта щял да ме събуди в три. Аз тозчас изпълних заръката му и едва-що духнал светилника, вече бях в леглото на Малката Еликс. Но когато, попретупали тоз път нашите милувки, за да стигнем по-бързо до техния логически завършек, понечих да я оставя, тя с неподозирана сила ме стисна в обятията си и прошепна:
— Ах, мой Пиер! Утре ще е значи!
Реших, че в три заранта, когато баща ми дойдеше да събуди двама ни със Самсон това вече нямаше да е тайна за нея, но въпреки това премълчах.
— Пази се да не те убият, мой Пиер! — промълви едва чуто тя, но без да разслаби прегръдката си. — През цялото време, дордето караше карантината в североизточната кула, аз изгарях от страст тю теб…
— От страст ли изгаряше, или само ме смисляше? — подразних я аз.
— И двете — отвърна тя, но този път, без да ме ощипе за назидание както обикновено. — И двете — повтори сериозно Малката Еликс с леко потреперващ глас. — Ако, не дай боже, някой от онез злодеи те убие, ще се помина няма и за месец!
— Няма да е голяма загуба, ако Мепеш се лиши от една толкова завеяна слугиня! — сопнах й се аз, тъй като мисълта за собствената ми смърт никак не ми беше приятна, пък и не ми се щеше да се размеквам с подобни женски брътвежи.
— Не се шегувай, Пиер! — укори ме през сълзи тя. — Аз те любя с любов безмерна, както го пишат туй в книгите, а помоля ли се на господа наш Иисус, теб виждам в сънищата си!
— Сиреч, кланяш се на образ, а не богу!
— Не знам, но те любя с обич най-искрена и толкоз силна, каквато никоя жена на този свят не е изпитвала!
Изрекла това, сключените й около кръста ми закръглени ръце ме стиснаха почти до задушаване. Чувствах, че Малката Еликс влагаше в думите си цялата своя душа. Трогнат бях и този път без нотка дори на задявка и също толкова сериозен, промълвих:
— И аз, Еликс, и аз питая към теб най-искрено и топло дружелюбие и ще гледам и занапред да не бъдеш от никого наскърбявана, нито глад и студ да те мъчат, нито пък в дрипи да ходиш! Макар и да съм само най-малък син, ще сторя всичко, което е по силите ми, за да не бъдеш лишавана от нищо нужно ти и сгодно чак до края и на твоя, и на моя живот. Обещавам го и се кълна в това пред бога! Амин!
— Ах, Пиер! — проплака тя. — Ти си добър досущ като господа наш Иисус, ала ме любиш само дружески!
— А ти как другояче искаш? — срязах я аз, подражавайки на строгостта на възрастните. — Не мислиш ли, че и туй ти е предостатъчно?
Без думица да пророни, Малката Еликс тъжно въздъхна и се разплака още по-силно, тъй че много скоро бузата ми, мокра и нагарчаща, цяла пламна. Тогава леко се отдръпнах и й прошепнах на ухото:
— А сега ме пусни, мила Еликс! Утре трябва да съм бодър.
Тя тозчас ме освободи от прегръдките си и като я дарих с бърза целувка, аз се промъкнах в постелята си, където Самсон отдавна вече бе потънал в дълбокия си сън на праведник. Да си кажа право, чувствах се донейде угнетен, тъй като Малката Еликс ми даваше толкова много, докато аз на нея — твърде малко. И колко пъти оттогаз усещах и продължавам да усещам все същата, но далеч по-силна и мъчителна тягост, като понякога ми се ще да я бях дори поизлъгал, сиромашката, относно оная „изгаряща страст“, както сама казваше, която на свой ред тя очакваше от мен. Но, уви, знае ли някой какво го очаква? Човек е безумец и вярва, че завинаги ще запази онзи танцуващ пред взора му сияен многоцветен мехур, какъвто е животът.
След премеждието ни в Ландревийското предградие баща ми не пожали средства и заръча да изковат и на тримата му синове леки брони по мярка, и ето че още в тъмни зори аз и братята ми, до един в пълно бойно снаряжение и с мориони на главата, седнахме на голямата маса заедно с единайсетината мепешки войскари — с баща ми дванайсет — пред паница вкусна гъста чорба със сланина, но всички изключително сериозни, мълчаливи и леко пребледнели, за разлика от утрините по жътва и гроздобер, когато людете ни, вдигнали се още преди разсъмване, със смях, шеги и завиден апетит насищаха тумбаци с чорба, винена попара, осолено свинско и пшеничен хляб, предчувствайки насладата от идещия трудов ден, който за тях бе все едно празник. Но днес им предстоеше кървава жътва на човешки глави, в която и те самите силно рискуваха да оставят я крак, я ръка, я живота си, щото говореше се, че разбойниците на Форкалкие се сражавали с храбростта на люде, уверени, че за тях вече не са страшни нито огън, нито меч, след като самата чума ги беше пощадила.